Росен Христов: България трябва кардинално да реши дали ще развива ядрената енергетика

България кардинално трябва да вземе решение дали ще развива ядрената енергетика. Предложението на Министерството на енергетиката е да я развием, тъй като имаме значителен опит в експлоатация на ядрени мощности, каза министърът на енергетиката Росен Христов пред БНР.

"Това ще затвърди ролята ни на енергиен лидер. ... Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 година. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности", допълни Христов.

Припомняме, че тази седмица Народното събрание прие проект на решение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP 1000. С решението парламентът задължи Министерския съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 1 март 2023 г.  да предприеме всички необходими действия за изграждане на енергиен обект - ядрена централа за утвърдената от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Площадка номер 2 - блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".

Освен това МС трябва да предприеме и всички необходими действия за започване на лицензионна процедура и процедура по ОВОС за изграждане на втори идентичен блок на утвърдената от АЯР площадка (блок 8 на АЕЦ "Козлодуй").

Христов съобщи, че се разработва стратегия за следващите 30 години за електроенергетиката и на 17 януари (вторник) в 10 часа ще се проведе кръгла маса с всички заинтересовани страни - браншови организации, синдикати, депутати от Комисията по енергетика.

"Виждането на Министерството на енергетиката е за интензивно изграждане на мощности и запазване на функционирането на въглищните електроцентрали, така че България да остане нетен износител на електроенергия, каквито са и нуждите на региона. Препоръчваме изграждане на нови мощности както в ядрената енергетика, така и във водни електроцентрали и възобновяеми източници, така че да осигурим един плавен преход към декарбонизация съгласно общоевропейските цели", заяви енергийният министър.

Според Христов предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост с ЕК зависи от това как Комисията ще погледне на него.

"Дали предоговарянето е уточняване и изравняване на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение или се счита за кардинално предоговаряне и ще трябва да премине през целия процес на предоговаряне. Това е важно решение и се радвам, че депутатите се обединиха около него. ... Целите, заложени в ПВУ, не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен с извеждане от експлоатация на голямо количество въглищни мощности", каза Христов.  

Около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., подчерта министърът на енергетиката и уточни, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по ПВУ".

"Важно е да се подчертае, че и Министерството на енергетиката и правителството сме за постигане на общите цели на ЕС за декарбонизация - 55% намаление (на въглеродните емисии - бел. ред.) до 2030 г., декарбонизация - до 2050 г. Това е постижимо и в нашата стратегия се вижда, че плавен преход осигурява постигането на тези цели без нарушаване на енергийната сигурност и като останем енергиен износител", заяви Христов.

Той подчерта, че ако Народното събрание одобри стратегията, която МЕ подготвя, това ще бъде добра база, върху която да се стъпи за преговори с ЕК.

Министърът говори и за проекта да изграждане на нефтопровод  Александруполис-Бургас. Предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започване на проекта. Предвижда се създаването на обща работна група от двете държави, която да направи анализ по проекта – колко ще струва, как да се организира, какви инвеститори да има. Ще излезем с предложение както икономически изгодно, така и стратегически важно, добави Христов.

По думите му такъв нефтопровод ще ни даде възможност да доставяме нефт от други източници, не от Русия и да не се налага доставките да минават през несигурни маршрути, особено по време на кризата в Украйна. Този проект ще отнеме няколко години, докато влезе в експлоатация. Следващите няколко години ще трябва да се търси решение за доставка на неруски нефт от други държави в региона на Черно море, добави той.