Три сценария за бъдещето на „Марица-изток“ до 2040 г.

Три възможни сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района на „Марица-изток“ до 2040 г. очертава в анализ екип изследователи от Българската академия на науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Те бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА от доц. Георги Бърдаров, един от авторите на изследването, изготвено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“.

Първият сценарий, който анализът очертава, е на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт. Бърдаров обясни, че ускорен преход означава закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.

Вторият сценарий е на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа, а третият сценарий е на забавяне на енергийния преход, като дейността на въглищната енергетика в България бъде запазена до окончателното ѝ закриване през 2038 г. или 2040 г.

Според изследователите третият сценарий ще изисква дерогация от Европейската комисия (ЕК) за емисиите от въглищната ни енергетика и продължаващата дотация както на държавната, така и на по-малките частни топлоелектрически централи (ТЕЦ) ще обременява все повече публичния бюджет. В анализа се посочва, че в крайна сметка това ще доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в страната и ще осуети реформите за засилване на иновациите.

Първият сценарий е най-адекватният и ще доведе до болезнено в момента, но по-бързо трансформиране на региона и по-малка цена да бъде платена от хората, коментира доц. Бърдаров. Хората в региона са силно уплашени, но всяко едно забавяне само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма, посочи той.

Той допусна също, че е възможно и смесване на тези сценарии.

В рамките на изследването са направени дълбочинни интервюта с общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Бърдаров отбеляза, че на първо място сред изводите от тези интервюта е пълната липса на яснота за бъдещето на региона и хората. Той посочи, че има неразбиране на значението на зеления преход и недоверие в т.нар. справедлив преход.

Бърдаров отбеляза и отсъствието на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона. „Скъсаната комуникация предизвиква хаос и страх в населението, които рефлектират във все по-засилени емиграционни нагласи“, се посочва в анализа.

На пресконференцията беше представено и проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено от 29 октомври до 6 ноември 2022 г. сред над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха искали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че трябва да се закрият, а 23% не могат да отговорят.

Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл болкан“ коментира, че има високо недоверие към властта, което се проектира и към Брюксел. Той отчете, че има наличие на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, но доминира социалното. "Хладилникът донякъде побеждава термометъра", коментира Симеонов.

(БТА)