По-малко от година, откакто германският миннодобивен гигант LEAG разкри планове за трансформиране на своите открити въглищни мини във вятърни и соларни паркове, нарастват опасенията, че той и други играчи в сектора се възползват от несправедливо предимство в стремежа на страната да постигне въглероден неутралитет, пише Bloomberg.
Тъй като най-голямата икономика в Европа цели да осигурява 80% от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г., правителството поглежда към районите със силно развита миннодобивна дейност, които остават встрани от масовите протести на работниците и тромавия процес на одобрение на нови проекти, който задушава голяма част от зелената инициатива. За LEAG и други миннодобивни компании с фокус върху лигнитните въглища, като RWE AG, това е сравнително бърз начин да подсигурят бизнеса си в едно бъдеще без въглища.
Когато през октомври главният изпълнителен директор на LEAG Торстен Крамер обяви новия инвестиционен план от 10 млрд. евро, който ще помогне на компанията да се превърне в зелен двигател на германската икономика, той описа активите на LEAG след прекратяването на миннодобивната дейност като „златен прах“. Оттогава компанията започна изграждането на най-големия плаващ соларен парк в Германия в бивша въглищна мина, която е наводнена, за да генерира зелена енергия. Миналата седмица LEAG получи одобрение за изграждането на 17 вятърни турбини в друг подобен обект.
Темпът на одобренията на LEAG и мащабът на инвестициите обаче всяват тревога сред по-малките зелени предприемачи, както и у местните власти в Източна Германия, където се намира голяма част от откритите мини за лигнитни въглища в страната. Потенциалният конфликт се изостри в четвъртък, когато германският министър на икономиката Роберт Хабек увери LEAG в своята „пълна политическа подкрепа“ при посещение в електроцентралата на компанията Jaenschwalde.
Хаотично обединение
Остава въпросът и дали миннодобивните компании имат право да предприемат подобна мащабна трансформация. В бивша комунистическа Източна Германия земята е насилствено експроприирана, а реституцията след Студената война често е хаотична. Сега, когато въглищата постепенно излизат от фокус, някои хора се питат какви задължения имат миннодобивните компании към тяхното наследство от лигнитни въглища.
„Земята на много хора беше експроприирана за въглища, дори против волята им, в полза на операторите на открити мини“, изтъква Йорг Хайлман, ръководител на отдела за вятърни проекти в JUWI GmbH, разработчик на централи за генериране на възобновяема енергия. „Тези зони се връщат в държавни ръце след края на операциите, докато операторите биват реабилитирани“, добавя той.
LEAG казва, че нейните зелени планове ще помогнат за развитието на зелената индустрия и за създаване на повече работни места в традиционно икономически по-слабия изток. „Необходим е всеки принос, ако Германия иска да постигне своите климатични цели“, изтъква Кати Герстнер, говорител на LEAG.
Това е важен момент за централното правителство, което вече е упълномощило 16-те провинции да определят 2% от земята си за инсталирането на мощности за вятърна енергия до 2032 г. Саксония можеше незабавно да изпълни тази цел, предоставяйки въпросните терени на LEAG, но поради опасения относно доминацията на миннодобивния гигант, провинцията настоя за поправка, която да подчертае, че такива райони могат да се стремят само към половината от целта.
Германия също така предложи въвеждането на ускорено одобрение за изграждане на вятърни паркове на мястото на стари мини за лигнитни въглища - нещо, което провинциите със засилено минно дело отхвърлиха. Но дори да имат такива права на регионално ниво, провинциите все още са изправени пред дилема: да избегнат зеления монопол, но така да рискуват да забавят изпълнението на целите за възобновяема енергия.
В Западна Германия, където RWE планира постепенно да прекрати бизнеса си с лигнитни въглища през 2030 г. и да инвестира 4 млрд. евро във възобновяеми източници, съпротивата е по-приглушена. Това е така, защото площите за вятърни паркове са по-малки, а също и защото предприятието е изградило подобни мощности с пряко участие на местните власти.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Как правилно да четем етикетите на храните?
Зоуи Салдана го направи: Вече е най-касовата актриса в света ВИДЕО
Какво ви очаква в любовта тази седмица?
Откриха над 140 кг наркотик в камион на ГКПП Капъкуле, влязъл от България
България може да въведе дигиталния портфейл до края на 2026 г.