Вносителите на природен газ в Европейския съюз (ЕС) през България (точката за междусистемно свързване "Странджа 1", тоест Транбалканския газопровод) ще трябва да доказват, че произходът му не е руски най-малко 7 дни преди доставките. Това е вписано в регламента за отказ от руския газ, който предложи Европейската комисия.
Текстовете бяха съгласувани по време на триалога - между представители на ЕК, Европейския съвет и Европейския парламент.
Вносът на неруски газ през България през входната точка "Странджа 1" ще може да продължи и след като мине преходния период. От публикуваните текстове обаче става ясно, че транзитът по "Балкански поток", който е продължение на "Турски поток" без отклонения, вероятно ще бъде спрян.
След дискусиите има малка промяна по отношение на датите, от които влизат в сила правилата. За нови доставки забраната ще започне шест седмици след влизането в сила на този регламент.
За краткосрочните доставки, договорени преди 17 юни 2025 година, забраната ще влезе в сила от 25 април 2026 година за втечнен газ и от 17 юни 2026 година за тръбен газ. По дългосрочните контракти за вноса на втечнен газ забраната ще влезе в сила от 1 януари 2027 година, както е предвидено в 19-ия пакет със санкции.
Дългосрочните договори за внос на тръбен газ влизат в сила от септември 2027 година, като има вариант срокът да бъде удължен до 1 ноември 2027 година, ако държавите имат проблеми с нагнетяване на природен газ за зимата.
Регламентът не допуска увеличаване на количествата през годините на преходния период.
Вносителите на руски газ ще трябва да съобщават месец преди планираните доставки, а за неруски - 5 дни преди вноса. За България срокът е удължен (най-малко 7 дни преди вноса), защото визираната междусистемна точка "Странджа 1" е между България и Турция, а в Брюксел разглеждат газа, идващ от Турция, като по-рисков. Анкара приема за "турски" газът в своята газопреносна мрежа, независимо откъде е постъпил в страната. Газовият микс на Турция обаче е много богат - от Азербайджан, Русия, местен добив и втечнен газ през терминалите в Средиземно море.
Преди седмици унгарският премиер Виктор Орбан съобщи, че ще даде на съд Европейската комисия за тези ограничения, заявявайки, че Брюксел не се съобразява с мнението на Будапеща. Одобрението на регламентите обаче не изисква пълно мнозинство, както например при санкциите - достатъчно е текстовете да бъдат подкрепени от 55% от държавите в ЕС, представляващи най-малко 65% от гражданите на общността.
В началото на ноември Унгария получи дерогация от американските санкции и може да продължава да купува руски петрол през "Дружба" и руски газ през "Турски поток". Виктор Орбан пътува до Москва преди дни, за да поиска допълнителни количества руски енергоресурси за зимата.


Официално: Лудогорец се раздели с Пер-Матиас Хьогмо
Утре ограничават за 1 час движението по едното платно на Аспарухов мост
Черно море Тича стартира с гостуване на Левски в новия сезон на НБЛ
Двама младши съдии встъпиха в длъжност в Окръжен съд-Варна
Условна присъда за строителен работник, причинил телесна повреда на свой колега
Облачните услуги в България растат с до 20% на година благодарение на AI
Кои са задължителните книги за Алън Грийнспан
Оли Рен: Енергийният шок беше стагфлационен
„Хизбула“ застрашава крехкия мир между Израел и Ливан
Достъпността за хора с увреждания в туризма има огромен икономически потенциал
Lamborghini представи най-мощния SUV в историята си
Toyota влиза в бизнеса с летящи коли
Audi A4 получава нова платформа и физически бутони
Какво представляват аеродинамичните завеси в автомобила
BMW M4 CSL се превърна в суперкола с 922 коня
"Семейство Симпсън" предсказа и кои ще са финалистите на Мондиал 2026?
След пожара в завода за отпадъци в София: Няма опасност за хората
20 годишен рекорд: 56% от руснаците твърдят, че жизненият им стандарт се влошава
Голям пожар в София: Горят халета за преработка на пластмаса ВИДЕО