Кои страни в Европа все още разчитат на руските енергоресурси?

Европа значително намали зависимостта си от руска енергия, но въпреки това милиарди евро отиват в Русия всяка година. С предстоящата по-строга забрана много държави членки диверсифицираха източниците си, докато други все още разчитат на руски тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG). Това пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

На фона на дипломатическите усилия миналия месец за оказване на натиск върху Русия за мирни преговори данни на Евростат разкриха, че Европейският съюз (ЕС) е внесъл руски LNG на стойност около 4,48 млрд. евро през първата половина на 2025 г. спрямо 3,47 млрд. евро за същия период на миналата година.

Блокът полага усилия да прекрати енергийната си зависимост от Русия след военното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., целейки да ограничи способността на Русия да финансира войната.

За разлика от руския петрол и въглища, ЕС не е наложил пълна забрана за газа поради зависимостта на някои държави членки. LNG и газът по тръбопроводи, включително по "Турски поток", продължават да постъпват в блока, макар и на много по-ниски нива, отколкото преди 2022 г.

Европейската комисия (ЕК) обаче е изготвила планове за постепенно спиране на целия внос на руски газ и петрол до 2028 г. Според предложението  новите договори ще бъдат забранени от 1 януари 2026 г. Съществуващите краткосрочни договори ще приключат до 17 юни 2026 г., а дългосрочните договори ще бъдат забранени от 1 януари 2028 г.

Тези мерки все още изискват одобрение от Европейския парламент и от поне 15 от 27-те държави членки на ЕС, представляващи 65 на сто от населението на блока.

Унгария и Словакия разчитат в голяма степен на руския внос

Вече е постигнат значителен напредък в тази посока. Делът на вноса на петрол от Русия е спаднал от 29% през първото тримесечие на 2021 г. до едва 2% през второто тримесечие на 2025 г., изчислява Евростат.

Унгария и Словакия обаче остават аутсайдери в ЕС, тъй като все още внасят големи количества руски петрол. Двете страни, заедно с Чехия, получиха изключение от ембаргото на ЕС върху руския петрол. Чехия положи усилия да прекрати зависимостта си и от април не внася руски петрол благодарение на завършването на разширяването Трансалпийския петролопровод (TAL).

Унгария и Словакия, от друга страна, не са се опитвали да се откажат от руската енергия. Неотдавнашните атаки на Украйна срещу петролопровода "Дружба" подчертаха тяхната зависимост и произтичащата от нея нестабилност на доставките. Украйна редовно нанася удари по руска петролна и газова инфраструктура в отговор на атаките срещу собствената й територия от началото на инвазията на Русия.

Има възможна алтернатива, но двете страни не са склонни да разчитат на доставки на петрол през Адриатическо море.

"Тъй като капацитетът на хърватския петролопровод е по-малък от търсенето на петрол на Унгария и Словакия, ако доставките по петролопровода "Дружба" станат невъзможни за дълго време, тогава доставките на петрол за Унгария и Словакия също ще станат невъзможни", заяви миналата седмица унгарският външен министър Петер Сиярто.

"Не по политически причини, а поради физическата реалност. Енергийните доставки не са политически или идеологически въпрос, имате нужда от тръбопровода и петрола в него", добави той.

Хърватия оспорва това, като премиерът Андрей Пленкович и министърът на икономиката Анте Шушняр заявяват, че тръбопроводът "Адрия" има достатъчен капацитет и че цялата хърватска инфраструктура е на разположение за поддръжка на транспорта на петрол и газ. Те добавиха, че транспортните разходи ще намалеят с по-големи обеми. Въпреки тези уверения Унгария и Словакия продължават да демонстрират нежелание да разчитат в по-голяма степен на тръбопровода "Адрия".

Словакия заяви, че ще обмисли съдебни действия, ако не ѝ бъде предоставено изключение или компенсация за прекратяване на вноса на природен газ от Русия.

Енергийна зависимост от Русия е намаляла и в други части на Източна Европа

България продължава да позволява руският газ да преминава през нейната територия чрез тръбопровода "Балкански поток", продължение на "Турски поток", който минава от Турция до Сърбия. Този транзит е разрешен съгласно правилата на ЕС, защото пресича границите на ЕС по пътя си към трети страни. Голяма част от този газ обаче в крайна сметка достига до Унгария, държава членка на ЕС.

Самата България спря вноса на руски природен газ през април 2022 г., когато правителството отказа искането на "Газпром" той да бъде плащан в рубли. Що се отнася до руския суров петрол, страната получи временна дерогация до края на 2024 г., но официално София спря вноса предсрочно през март същата година.

Франция захранва вноса на руски втечнен природен газ

Що се отнася до руския LNG, някои европейски страни са по-зависими от други. През 2024 г. Франция, Испания и Белгия са осъществявали 85 на сто от руския внос на LNG в Европа, а Франция и Нидерландия са увеличили вноса си на руски втечнен природен газ с 81% в сравнение с 2023 г., според Института за енергийна икономика и финансови анализи.

За разлика от това, други страни имат много по-малка експозиция към руския газ като цяло. По-малко от 2% от общия внос на газ в Италия идва от Русия, докато Словения няма директни договори за доставка с Русия. По-голямата част от словенския газ се внася през хъба Баумгартен в Австрия, а през последните три години страната си е осигурила и няколко алтернативни източника и маршрута за доставка.

С планираното за 2028 г. цялостно спиране на вноса на енергоресурси от Русия, блокът е изправен пред сложна задача: да балансира сигурността на доставките, пазарната стабилност и политическия консенсус, като същевременно продължи да диверсифицира източниците и инфраструктурата.

/БТА/