Китай търси още газ от Русия, но отказва да инвестира в "Силата на Сибир 2"

Китайската CNPC и руската "Газпром" водят преговори за увеличаването на доставките на природен газ с 6 млрд. куб. метра годишно от 2031 година, но през съществуващия газопровод "Силата на Сибир 1", съобщи Ройтерс, позовавайки се на свои източници. Двете компании не отговарят на запитванията за коментар.

Според агенцията Китай продължава да отказва инвестиция в "Силата на Сибир 2", каквито надежди има Русия. Проектът беше представен през 2019 година е целта е насочване на газа от Ямал към азиатските пазари. Планираният капацитет е 50 млрд. куб. метра годишно. Тази инвестиция се превърна в ключова за "Газпром", който загуби европейските си клиенти след началото на войната в Украйна. Но Пекин в момента насочва вниманието си към зелените мощности и увеличава собствения си добив на природен газ.

Русия изнася малко над 30 млрд. куб. метра природен газ към Китай по "Силата на Сибир 1", чийто капацитет е 38 млрд. куб. метра годишно. Според Ройтерс има планове за увеличаване на капацитета до 45 млрд. куб. метра, което обаче не отменя идеята на Русия за развитие на проекта "Силата на Сибир 2". 

Все още няма проектирано трасе на газопровода, но тръбите трябва да преминат 6700 км от находищата в Сибир към Китай. 2700 км от тях са на руска  територия. Руските планове са Китай да инвестира в изграждането на газопровода, чиято стойност преди няколко години се оценяваше на 13,6 млрд. долара.Заради санкциите на Запада обаче "Газпром", или проект с руско участие трудно ще успее да си осигури необходимото оборудване и финансиране за строежаот капиталовите пазари.

Според източниците на Ройтерс "Силата на Сибир 2" не е сред темите, които се очаква да обсъдят руският президет Владимир Путин и китайския Си Дзинпин през следващите дни. Путин е на официална четиридневна визита в Китай, по времето на която са предвидени различни срещи в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество, а на 3 септември руският президент ще учасва и тържестваат, организирани от Китай по повод 80-та годишнина от края на Втората световна война.

Според опозиционното издание The Moscow Times задълбочаващите се връзки между Китай и Индия заплашват да оставят встрани Русия. Двете държави търсят общ език след сблъсъка си със САЩ, но според изданието не виждат в своя съюз ролята на Русия. Досега Москва беше приемана като посредник, но преди дни китайският външен министър Ван И посети Ню Делхи и показа, че двете страни могат да се разберат и без подкрепата на трета страна.

Индийският премиер Нарендра Моди също е на посещение в Китай за Шанхайската организация за сътрудничество и това е първата му официална визита в страната от седем години. 

Русия печели от военните спорове между Индия и Китай - в периода 2020 - 2024 година руските оръжия съставляват 36% от вноса на Индия, която е вторият по големина купувач на оръжия по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Китай от своя страна въоръжава Пакистан, с който Ню Делхи имаше сблъсък през май.

Именно тогава Пакинстан свали четири индийски изтребителя, а Индия се оказа изправена пред забавените доставки на поръчаните преди години системи за ПВО С-400.