Пренасищането с петрол ще доведе до по-бързо ребалансиране на пазара

Изглежда всички са единодушни: световното предлагане на петрол е по-голямо от търсенето. Консенсусът е налице въпреки факта, че някои от най-големите световни центрове за съхранение далеч не са запълнени. Сега мнозина прогнозират още по-голямо производство на този презареден пазар. Това само би ускорило неизбежното ребалансиране на пазара, пише Oilprice.

Kpler обяви по-рано този месец, че количеството петрол в танкерите се е увеличило до най-високото си ниво от 2020 г. насам, достигайки 1,3 млрд. барела. Но складовите центрове в Карибите и Южна Африка са наполовина пълни, а запасите в Кушинг, Оклахома, са на най-ниското си ниво от 2007 г. насам.

Това изглежда подсказва, че търсенето може да не е толкова слабо, колкото се приема, в противен случай в центровете за съхранение щяха да работят на пълни обороти. Вместо това, петролът е на танкери, готов да отплава, щом намери купувач.

Индия, например, продължава да внася руски суров петрол с над 1 милион барела дневно този месец въпреки санкциите на САЩ. Ройтерс съобщи миналата седмица, че средният дневен внос досега през месеца е 1,2 млн. барела. Това е по-малко от 1,77-те милиона барела през ноември, преди въвеждането на санкциите, но е далеч до рязкото понижение, което много анализатори прогнозираха.

Доставките за Китай също се увеличават, като общият им обем за четирите седмици до 7 декември е 3,68 млн. барела дневно.

Междувременно, иранският износ на суров петрол е на път да достигне най-високия си годишен обем от 2018 г. насам, като дори венецуелският износ се увеличава – или поне така стана, докато САЩ не започнаха да конфискуват и блокират танкери. В същото време несанкционираното производство на петрол също се увеличава, което подхранва предполагаемия излишък.

Гвиана отбеляза скок в доставките на петрол, откакто започна да добива с търговска цел, което предполага, че търсенето е сравнително здравословно, независимо от пренасищането. Бразилия достигна нов връх в производството през ноември - 4 млн. барела дневно, въпреки прогнозите за пренасищане.

Канада също увеличава производството въпреки понижаващите се цени. Производството започна да расте сериозно след стартирането на разширението на тръбопровода Trans Mountain, което доведе до рекордно висок добив през юни. Очаква се производството да продължи да расте до приблизително 6 млн. барела дневно до 2030 г.

Говорейки за цените, повечето анализатори очакват те да останат ниски през 2026 г., като вероятно ще паднат още повече, особено ако войната в Украйна приключи. Това обаче само така ще ускори корекциите в производството, за да се възстанови балансът на пазара. Bloomberg предположи миналата седмица, че средната цена на Брент може да падне под 60 долара догодина за първи път от 2020 г. В същото време се изтъква, че ниските цени на петрола в даден момент ще започнат да вредят на страните производителки и ще предизвикат реакция за корекция на производството.

ОПЕК+ е показателен пример в това отношение. Групата реши да спре увеличаването на производството през първите три месеца на новата година в отговор на ниските цени. По-важното обаче е, че картелът одобри нов механизъм за преоценка на максималните устойчиви производствени капацитети на всички свои членове, който ще бъде използван като базова линия за производствените квоти за 2027 г.

ОПЕК+ и нейният лидер, Саудитска Арабия, твърдят, че новият механизъм за оценка на това какво количество даден производител може да изпомпва за устойчив период от време е по-прозрачен и справедлив за определяне на нивата на производство от 2027 г. нататък. Контекстът за решението са плановете на някои производители да увеличат капацитета си през следващите години независимо от международните цени.

Това може да означава едно от две неща. Или някои от най-големите производители на петрол в света са по-устойчиви на неблагоприятни ценови движения въпреки огромната си зависимост от приходите от петрол, или усещането за свръхпроизводство е преувеличено и търсенето е по-стабилно, отколкото повечето анализи предполагат.

Въпреки това, устойчивостта на производителите на петрол има своите граници. Саудитска Арабия, например, емитира повече дълг, за да покрие бюджетните си разходи на фона на по-ниските цени на петрола. Кралството също така обмисля да се откаже от някои части от плана си „Визия 2030“, защото разходите са станали твърде големи.

Големите петролни компании също реагират на ценовата слабост с обичайната си реакция на масови съкращения. Ако цените останат ниски, плановете за производство също ще се променят.

Междувременно потребителите и политиците са доволни. Ниските цени на петрола означават ниски цени на дребно на горивата, а те влияят върху цените на всичко останало. Евтиният петрол помага за намаляване на инфлацията и стимулира по-високите потребителски разходи. Но това ще е временно, защото рано или късно производителите ще започнат да намаляват производството, за да повишат цените.