Тръмп изглежда е обсебен от петрола, докато Китай затвърждава лидерството си във ВЕИ

В първия мандат в Белия дом Доналд Тръмп беше известен с фразата "търсете петрола", пише в коментар за Politico бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер. Той припомня коментари на президента, свързани с действията на Вашингтон в Ирак ("Бих взел петрола" и "Няма да оставя Ирак и да оставя Иран да вземе петрола"), Либия ("Интересувам се от Либия само ако можем да вземем петрола") и Сирия.

По време на предизборната си кампания за втория си мандат Тръмп набра 1 млрд. долара от петролни компании, които бяха привлечени от призивите му за "дупчене" (Drill, baby, drill) и страхотни сделки за индустрията.

При всички досегашни войни Тръмп просто трябваше да работи по конфликти, които са инициирани от неговите предшественици. Сега той има свой - с Венецуела. Даалдер коментира, че първоначално операцията беше обявена като опит да бъде спряна миграцията и наркотрафика, но след това Тръмп съобщи, че ще управлява страната в замяна на достъп до петрол.

Венецуела е страната с най-големите доказани запаси от петрол. Вашингтон вече обяви, че ще продава от името на Каракас суровината при пазарни условия и ще изпраща стоки, закупени с тези пари към Венецуела.

"Всичко това напомня на империализма от 19-ти век", пише дипломатът и допълва, че тази мания към петрола обаче отива далеч - Доналд Тръмп е фиксиран върху изчерпващ се ресурс с намаляващо значение в останалия свят.

Сред първите закони на новата администрация в Белия дом бяха спрените субсидии за фотоволтаиците по покриви и електромобили, подкрепата за зелените производители на електроенергия, проекти за изграждане на вятърни турбини и други мерки за насърчаване на възобновяемата енергия.

И така, в резултат на всички усилия САЩ се оказват зависими от петрол и изкопаеми горива, когато в световен мащаб значението им започва да намалява. Зелените мощности стават все по-евтини и възвръщаемостта - по-висока, пише още Иво Даалдер. Той е категоричен, че докато САЩ се връщат към старата зависимост от изкопаемите горива, основният конкурент Китай, залага на възобновяемите, или неизчерпаемите, енергийни източници.

В този сектор Пекин е водещ - държи монопол върху производството на соларни панели, вятърни турбини, електромобили и батерии, а всички останали го следват.