ОИСР: България няма стратегия как да се откаже от въглищата

България трябва да разработи стратегия за отказ от въглищата, в която да впише крайния срок за затварянето на мощностите, запазването на резерви, с които да бъдат покривани дисбаланси, инвестиции във възобновяеми източници и инфраструктура, както и социалната подкрепа. Липсата на такъв план води до несигурност както по отношение на инвеститорите, така и за обществото и развитието на засегнатите региони, сочат препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Организацията публикува проучване за състоянието на българската икономика и предизвикателствата, пред които е изправена.

Едно от тези предизвикателства е намаляването на въглеродните емисии, чието съотношение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е по-високо спрямо средното за членовете на ОИСР. Анализът показва, че в периода 1990-2023 година въглеродните емисии са се понижили с 55%, което основно е свързано с прехода към пазарна икономика. Но в последните години има по-бавно намаление.

Основен източник на емисии е енергийният сектор, следван от транспорта и използването на твърди горива за отопление в сградите. 98% от въглищата, които се добиват в страната се използват за производството на електроенергия и за отопление. Има много малки количества въглища, които се изнасят. В същото време високата цена на квотите за въглеродни емисии, търгувани през европейската схема ETS (84 евро за тон през 2025 г.), правят електроенергията непродаваема.

Средната възраст на въглищните централи у нас е средно 41 години, а остатъчният срок за експлоатация - около 15 години. Плановете са те да бъдат затворени поетапно до 2038 година. На тази база ОИСР отбелязва, че схема за финансиране на предсрочно затваряне на централите, по подобие на тази в Германия, може да бъде успешна. Средствата за нея могат да бъдат осигурени от Фонда за справедлив преход.

Друг подход към въглищните мощности е преминаването към нисковъглеродно производство, докато бъде изчерпан животът на инсталацията, както и изграждане на батерийни мощности, които да използват изградената енергийна инфраструктура. Такива стъпки (преминаване към биогориво) тества AES Гълъбово, а една от най-големите батерийни мощности в региона беше изградена на територията на ТЕЦ КонтурГлобал, която от миналата година не работи.

Правителството трябва да предвиди и програми, които да подкрепят работещите в сектора, особено в Стара Загора, Перник и Кюстендил, където затварянето на мините и въглищните мощности ще имат най-голям ефект.

Според проучването на ОИСР вече има предприети известни стъпки, а синдикалните организации преговарят за схеми за ранно пенсиониране за работилите в мините и централите. Нужни са обаче допълнителни мерки, за да бъде преходът плавен. Изчисленията сочат, че програма за подкрепа при повторна заетост с до 75% от предишните доходи за срок от 45 седмици (каквато действа в Канада) би коствала около 156 млн. евро, които също могат да бъдат осигурени от Фонда за справедлив преход.

С отказа от въглища от съществено значение е развитието на алтернативи. Ядрената енергетика е една от тях, като се очаква новите реактори, които в момента се планират на площадката на АЕЦ "Козлодуй", да бъдат въведени в експлоатация около 2035 година. Дотогава подкрепа за енергийната система могат да окажат възобновяемите енергийни източници. България се движи в график с целите 35% от общото енергийно потребление и 75% от крайното енергийно потребление да се осигурява от ВЕИ до 2030 година.

В момента икономическата ситуация насърчава инвестициите в такива мощности, но е възможно да се наложи и стимули от държавата, ако това се промени, поне докато те вече са достатъчни да заместят затворените въглищни централи.

ОИСР обръща внимание в своя анализ за състоянието на енергетиката на бързия ръст на батерийните мощности, ремонта на ПАВЕЦ "Чаира" и плановете за нови такива централи на язовирите "Батак" и "Доспат". Те ще допринесат за по-добрия баланс на зелените мощности и ще стабилизират системата. Част от батериите се изграждат с пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което означава, че одобренията там не трябва да се бавят, защото възможността за усвояване е до тази пролет.