МАЕ: Премахването на санкциите срещу руските енергоресурси ще е голяма грешка

Премахването на санкциите срещу руските енергоресурси се определя от директора на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол като "голяма грешка" за европейските държави. В интервю за Euronews той обясни, че Европа е изправена пред безпрецедентна криза, но свързана със сигурността на енергийните доставки, и "чукането на руската врата" ще е повторение на минали грешки.

Кризата в Близкия изток повиши цените на петрола с 65% по изчисления на Европейската комисия, а цената на газа почти се удвои от март насам. Засега от Брюkсел не дават сигнали, че санкциите срещу Русия ще бъдат облекчени, въпреки че САЩ премахнаха част от тях и натовареният в танкери руски петрол се продава свободно (основно за Китай и Индия). Великобритания пък позволи вноса на горива, произведени от руски петрол.

"Европа плати за своята свръхзависимост през 2022 година. Тогава това беше грешка. Да направиш втори път такова нещо вече не може да бъде определено като грешка", каза Бирол.

Но високите енергийни цени вече предизвикват напрежение в ЕС. Преди седмица Италия поиска енергийните мерки да бъдат изключени от бюджетните правила, също както и разходите за отбрана. Енергийната криза е също толкова важна, колкото и отбраната, посочи премиерът Джорджа Мелони в писмо до Брюксел.

Диверсификация на маршрутите

Светът е изправен пред най-голямата криза по отношение на сигурността на доставките в историята, отчита и последният доклад на МАЕ за инвестициите в енергетиката. От организацията предупреждават, че секторът се движи към шоковете от 70-те години на миналия век.

Второто значимо сътресение в енергетиката за последните пет години вече кара много държави и компании да преосмислят стратегиите си, отчитайки новите реалности с доставките. Сега и продаващите, и купуващите петрол и енергийни продукти търсят диверсификация на доставките и маршрутите. От МАЕ посочват още, че започват инвестиции в енергийна ефективност и в местни източници - ядрена енергетика, въглища, петрол и природен газ.  

Доказателство за това са инвестициите във въглища, които през 2026 година ще достигнат 180 млрд. долара, или най-високото ниво от 2012 година насам. Причината са именно опитите за гарантиране на енергийната сигурност в държавите, които имат находища на въглища. Отделно МАЕ наблюдава и увеличаване на плановете за енергийна ефективност и пестене на енергия.

Според оценките на енергийните експерти инвестициите в сектора като цяло ще се увеличат минимално до 3,4 трлн. долара. Основната част от тези пари ще бъдат за разширяване на мрежите, съхранение на енергия, ВЕИ, ядрена енергетика и нискоемисионни горива - общо 2,2 трлн. долара. Останалите 1,2 трлн. долара ще бъдат насочени към природен газ, петрол и въглища.

Въпреки че цените на петрола са високи и исторически това винаги е предизвиквало увеличаване на разработваните находища, сега МАЕ отбелязва, че очаква спад на инвестициите за трета поредна година. Според прогнозите в петролния сектор ще бъдат вложени не повече от 500 млрд. долара през тази година. Парите за проекти, свързани с природен газ, ще се увеличат до 330 млрд. долара, което е свързано най-вече със съоръженията и терминалите за втечнен газ в САЩ и Катар.

Инвестициите във възобновяеми източници ще бъдат 665 млрд. долара, като само за соларни панели ще бъдат отделени 365 млрд. долара, отбелязват от МАЕ.