За предимствата на активния подход при устойчивото инвестиране

Нарастващият социален и екологичен натиск прекроява икономиките пред очите ни, създавайки както рискове, така и възможности за инвеститорите, пише за Financial Times Рори Бейтмън, ръководител за акциите в компанията за управление на активи Schroders.

Ориентираният към бъдещето поглед върху нашия бързо развиващ се свят, а не разчитането на минали двигатели на инвестиционния успех, ще се окаже от решаващо значение за печелившия портфолио мениджмънт.

Но много инвеститори се насочиха към пасивни фондове през последните години - подходът, който е най-малко вероятно да доведе до най-добрите резултати. Казвам го като активен мениджър, но трябва да ме изслушате.

Пасивните стратегии сега представляват над една четвърт от глобалните инвестиции в устойчиви фондове. Докато този импулс ясно демонстрира търсенето на евтин и лесен достъп до глобалните пазари, инвеститорите в пасивни устойчиви фондове рискуват несъответствие между това, което очакват, и реалността на това, което получават.

При традиционните инвестиционни критерии категории, като „голяма капитализация“ или „висока доходност“, са относително последователни. Така че инвеститорите в пасивни стратегии, фокусирани върху такива характеристики, имат добра представа за видовете акции, които ще държат тези фондове.

Но устойчивите инвестиции са много различни. Съществуват сериозни несъответствия между рейтингите, присъдени на компаниите от различни фирми за оценка на екологичните, социалните и управленските фактори (ESG), много от които се използват за попълване на индексите на множество пасивни ESG продукти.

Това е ясно дори сред най-широко използваните и добре познати системи за оценяване за фирменото ESG. Следователно пасивните ESG стратегии са само толкова полезни, колкото рейтингите, на които се основават, които, както показва нашето изследване, варират значително. Освен това, много рейтинги са обърнати назад във времето и затова обикновено не успяват да предвидят неочаквани противоречия.

Това не е изненадващо. От една страна, ESG анализът обхваща огромен набор от теми и значението, придавано на всяка от тях, може да варира значително. По-важното е, че представянето на устойчивостта не може да бъде уловено само чрез количествен анализ. Всичко това подчертава значението на активния инвестиционен подход.

Идентифицирането на ESG характеристиките на една компания изисква фундаментален анализ отдолу-нагоре, насочен към бъдещето, при който възгледите неизбежно ще се различават между фирмите.

За активните мениджъри това създава възможност. Активните мениджъри в своята същност имат личен интерес в компаниите, в които инвестират: устойчивите бизнеси са в основата на устойчивата възвръщаемост, така че помагането на бизнеса да стане по-устойчив вероятно ще бъде от полза за цялостното им портфолио и възвръщаемостта за клиентите.

Обширната представа и познания на активните мениджъри за компаниите и индустриите са от решаващо значение за смислените и задълбочени дискусии, които да помогнат за стимулиране на промяната, справянето с предизвикателствата и гарантирането, че мениджърските екипи на компаниите се държат отговорни за осъществяването на прехода.

Няма прост, еднозначен отговор за постигане на устойчиво бъдеще. То ще изисква значително време и инвестиции в подпомагането на местните и глобалните корпорации да направят промяната. И така, как можем да ускорим това?

Вместо да се използват „сита“, за да се изключат огромни групи от компании, ключовият подход е такъв на ангажимент и повлияване възможно най-обмислено и изчерпателно. Този дух е отдавна установен в Schroders и е неделима част от нашия инвестиционен процес.

Повечето от нашите фондови мениджъри и анализатори вече имат цели за висококачествени ангажименти. От тази година те биват оценявани и представляват част от оценките на мениджърите на фондове, и следователно резултатите влияят на печалбите им. С течение на времето очакваме обхватът и интензивността на нашите ангажименти да нарастват.

Но ангажираността сама по себе си не е достатъчна. Измерването е от решаващо значение за успеха. Всеки фонд мениджър, който взема решение, без първо да оцени разходите или ползите, които всяка компания има за околната среда и обществото, казано грубо, лети на сляпо.

Резултатите от последното ни проучване сред институционалните инвеститори ясно показват, че клиентите също искат да са наясно. Трябва да се стремим да покажем как различното поведение на компанията по въпроси като данъчното облагане, здравеопазването и иновациите може да доведе до социални разходи или ползи.

Трябва също така да предложим подробен поглед върху въглеродните емисии компания по компания; и не само да се фокусираме върху емисиите, натрупани директно или чрез веригата на стойността на фирмата, но също така да имаме предвид създадените и рядко отчитани съпътстващи емисии. Има и други фактори и нюанси, които трябва да се вземат предвид в този дебат. Въпреки че е вярно, че големите, пасивни мениджъри са увеличили размера на своите ръководни екипи, увеличаването на задълбочения, критичен анализ и усърдието е много по-трудно за възпроизвеждане.

Клиентите ще си направят свои собствени оценки и ще получат по-ясна представа, като поискат от всеки портфолио мениджър ясни примери за ефективна ангажираност и ясна представа за устойчивия профил на техните портфейли.

В дългосрочен план значението на активния подход към устойчивите инвестиции ще става все по-очевидно.