Какви са рисковете от замърсяване на Черно море след взрива на "Каховка"?

Северозападната част на Черно море в района на град Одеса и устието на река Днепър са застрашени от екологична катастрофа заради химикалите и замърсителите, които са в изливаща се в морето вода след разрушаването на язовир „Каховка” в Украйна. В момента по българското крайбрежие замърсяване няма. Това каза д-р Димитър Беров, морски еколог и главен асистент в Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, в предаването „Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria.

Специалистът поясни, че колкото по на юг се отдалечаваме от този район, концентрацията на замърсителите ще намалява.

„Докато тези води достигнат до северното българско крайбрежие, концентрациите ще са доста по-ниски от тези, които биха създали някакви сериозни рискове за здравето на хората, или ще имат токсични ефекти“, предполага той.

Екологът сподели, че конкретна информация за химикалите и замърсителите, които са в изливаща се в морето вода, все още няма, тъй като това изисква анализ на лабораторни проби, които да се вземат на място в морето. „Данните, които имаме, са от колегите ни в Института по морска биология в Одеса, които вече наблюдават навлизането на такива води от прелелия язовир в Одеския залив, но лабораторни изследвания, от които да се вижда какво всъщност има във водата, все още няма като резултати. Очакваме първите данни от колегите ни от институтите в Румъния по изследване на морските екосистеми да се появят следващата седмица“, разказа д-р Беров. 

„Със сигурност водите, които се изливат в Черно море в момента, са обогатени с азотни и фосфорни торове, което е добре известен процес на добавяне на такива компоненти в морската вода от големите черноморски реки...Но има и изхвърляне на големи количества утайки и седименти, които са вдигнати от теченията на преливащия язовир, а какво се съдържа в тези утайки и в тези тинести материи, които се изливат в морето, ние все още не знаем...Има новини за около 150 тона нефтени продукти, които са отнесени от рафинерия някъде по крайбрежието и са навлезли в морето”, посочи събеседникът.

Според него замърсяването с нефтени продукти ще засегне най-вече крайбрежието около Одеса, а разпространението на тези замърсители изобщо изцяло зависи от посоката и силата на теченията, които са в крайбрежната зона на северозападното Черноморие.  

По думите на д-р Беров тези води в момента се придвижват към крайбрежието на Румъния, където все още обаче не се наблюдава техният ефект.

„Със сигурност в близките седмици ще наблюдаваме някакви ефекти от придвижването на тези водни маси към България, но в процеса на този транспорт на юг, замърсителите, които са основно азотни фосфорни торове, се изконсумират от организмите, които са в морето. Това са фитопланктоните, които са микроскопични водорасли и замърсяването ще намалее и ще се разреди при това придвижване на юг”, категоричен е събеседникът.

Колко време отнема възстановяването на замърсени морски екосистеми и каква е готовността на България за справяне с големи замърсявания може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.