Европа се нуждае от повече от пари, за да привлече американски учени в областта на климата

Европа вижда в поредицата от замразени средства, отменени програми и общата враждебност към науката в САЩ при управлението на президента Доналд Тръмп възможност да се превърне в най-добрата дестинация за научни изследвания в света - но привличането на най-добрите таланти няма да е лесно, пише Bloomberg.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи пакет от стимули на стойност 500 млн. евро за периода 2025-2027 г., чиято цел е да превърне Стария континент в „магнит за изследователи“, на събитие, организирано от френския президент Еманюел Макрон. Френският държавен глава разкри и заделянето на още 100 млн. евро, предназначени за високотехнологични иновации.

„Това е историческа възможност за Европа и Великобритания да изпреварят трайно САЩ като дестинация номер едно за учените в света“, заяви Боб Уорд, директор по политиките в Изследователския институт за изменението на климата и околната среда „Грантъм“ в Лондон. „Ако те не го направят, Китай и други държави ще се възползват от този шанс“.

Но има безброй причини, поради които намиращите се в САЩ изследователи може да не бързат толкова да съберат багажа си и да се преместят зад граница. От една страна, заплатите вероятно ще бъдат далеч по-ниски от тези, които се предлагат в САЩ. От друга страна, изследователите често не работят сами, което означава, че ще трябва да преценят какво може да означава преместването за студентите, колегите от лабораторията и другите, които остават. Освен това съществува и въпросът как преместването в чужбина ще се отрази на семействата и личния им живот.

САЩ са дом на водещи световни изследователски програми, което позволява на страната да привлича научни таланти от цял свят още от времето, когато след Втората световна война инвестира сериозно в научна и технологична инфраструктура. Неотдавнашните съкращения на администрацията на Тръмп засягат само малка част от милиардите, които се инвестират всяка година в научноизследователска и развойна дейност в САЩ.

САЩ водят по разходи за научни изследвания. Изображение: Bloomberg

Въпреки това тези усилия за повишаване на ефективността и замразяването на финансирането доведоха до застой в работата и до напускането на стотици федерални служители на позиции в агенции, които предоставяха важни данни в широк кръг от области, включително за разбирането на това как причинените от човешката дейност емисии на парникови газове затоплят планетата и оказват влияние върху живота.

„Фундаменталната роля на науката в момента е поставена под въпрос“, заяви Фон дер Лайен в понеделник, говорейки заедно с Макрон в Сорбоната в Париж. „Каква гигантска грешка в изчисленията. Вярвам, че науката държи ключа към нашето бъдеще тук, в Европа“.

Най-малко един изследовател на климата, базиран в САЩ, води разговори за потенциално преместване в Лондонското училище по икономика, каза Уорд, като отказа да назове името на учения. Привличането на старши изследователи в Европа може да се окаже трудно поради това колко добре са платени, но ЕС и Обединеното кралство може да успеят да убедят младши учени, които обикновено биха искали да започнат или да изградят кариерата си в САЩ, каза той.

„Те определено мислят да напуснат заради Тръмп“, посочи Уорд. „Не става въпрос толкова за това, че финансирането е било отменено. Причината е, че „има много хора, които се притесняват от начина, по който САЩ ще се променят при Тръмп“, добави той.

С института „Пиер-Симон Лаплас“, френската федерация на лабораториите по климата, се свързват френски и американски изследователи, живеещ в САЩ, които искат да се преместят във Франция, посочи директорът му Софи Годен-Бикман. Само високите заплати няма да запълнят празнината в научните изследвания, оставена от закритите американски институции, каза тя.

„Изследователите се нуждаят от система за подкрепа около тях - инсталации, инженери и административен персонал“, изтъкна Годен-Бикман. „Този вид комфорт е това, което привлича хората в САЩ.“

И финансовата разлика също е значителна. Например, според последните налични данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), през 2021 г. компаниите, изследователските институти, университетите и правителствените лаборатории са похарчили 786 млрд. долара за научноизследователска и развойна дейност в САЩ. За разлика от тях 27-те държави в Европейския съюз са похарчили общо 480 млрд. долара през същата година.

„Макар да подозирам, че известен брой американски учени ще напуснат и ще отидат в други страни, наистина няма изгледи това да се случи в голям мащаб“, коментира Андрю Деслър, професор по въпросите на климата в Тексаския университет „A&M“.  „Не мисля, че много други страни имат капацитета да поемат много учени.“

За Дейвид Хо, професор по въпросите на климата в Хавайския университет в Маноа, опасенията не са свързани с възможността за изтичане на мозъци от САЩ към други страни, а с кариерното преориентиране. „При положение че много хора напълно изоставят научната си работа, мисля, че ще загубим много талантливи учени и че няма кой да заеме работните им места“, смята той.

Научните изследвания, и по-специално науката за климата, са напреднали не чрез конкуренция, а чрез сътрудничество между изследователите от двете страни на Атлантическия океан, както и от други региони, посочи Годен-Бикман.

„Фактът, че администрацията на Тръмп е в процес на унищожаване на всичко това, на ликвидиране на научните изследвания на климата, е изключително сериозен“, каза тя. „Ние сме изключително обезпокоени.“