Бързата мода може да се окаже неочаквано решение в помощ на климата

Богатите страни бяха изостанали от Китай в индустриите за чиста енергия, които доминираха през последното десетилетие: слънчеви панели, вятърни турбини, литиево-йонни батерии и електрически превозни средства. И все пак може би сте се надявали, че те ще поемат водеща роля в технологиите на бъдещето, като например чистия водород, пише колумнистът на Bloomberg Дейвид Фиклинг.

Но не стана така. В Европа и Северна Америка подходът, който някога се приемаше за ключ към „позеленяването“ на трудно декарбонизиращи се индустрии като производството на стомана, химическата индустрия, корабоплаването и авиацията, изглежда като провал. В рамките на няколко дни през юли BP, Woodside Energy Group и Fortescue се оттеглиха от водородни проекти в Австралия и САЩ, които бяха оценени на милиарди. BloombergNEF сега очаква Европа да произвежда само 1,2 млн. тона от обещаните 10 млн. тона годишно през 2030 г.

Доколкото има някакъв живот в сектора, той идва от син водород, обикновено произвеждан от природен газ, като след това излишният въглероден диоксид се складира под земята, за да се избута останалия петрол от изчерпващи се кладенци. По-чистият зелен водород, произведен при раздробяване на водата на молекули чрез използване на възобновяема енергия, едва-едва се развива.

Китай обаче е изключение. Страната представлява над половината от приблизително 506 хил. тона производствен капацитет за зелен водород, който работи в момента. Допълнителни 2,86 млн. тона са в процес на изграждане по целия свят, като 45% от целия обем е в Китай.

Почти не минава седмица, без друг проект да влезе в експлоатация. Тръбопровод, чийто строеж беше открит миналия месец, ще може да пренася газ от богат на възобновяеми енергийни източници район северозападно от Пекин до индустриалния град Таншан на повече от 700 километра разстояние. През юли беше одобрен друг проект за преместване на водород от вятърни паркове във Вътрешна Монголия до химически завод в Пекин. Общо тази година е дадено начало на над 500 проекта за водород, а секторът ще бъде цел за растеж в рамките на следващия петгодишен икономически план, започващ през 2026 г.

Би било хубаво да можем да кажем, че цялата тази дейност ще декарбонизира многото области на тежката промишленост, които все още доминират въглеродния отпечатък на Китай. Не разчитайте обаче на това. По-вероятният резултат обаче е голяма част от този водород да се окаже в панталони за 15 долара и маратонки за 10 долара на сайтовете на Shein и Temu.

Това е така, защото основната употреба на водород в момента е в рафинерийната и химическата промишленост, където се използва за почистване на примеси и производство на суровини за пластмаси и полимери. Такива инсталации консумират около 43% от 100-те милиона тона, произвеждани в момента. Почти всичко е от сив водород, най-замърсяващата форма, произведена от изкопаеми газове, въглища и продукти от рафиниране.

Урок по химия

Неудържимият възход на електрическите превозни средства вероятно ще направи тези заводи дори още по-жадни за него, въпреки че е необходим кратък урок по химия, за да разберете защо, пише Дейвид Фиклинг.

Петролът, който извира от нефтени и газови кладенци, е смес от безброй молекулярни вериги от водород и въглерод. Нефтените рафинерии сортират и разделят всички тези молекули, за да увеличат максимално количествата на вериги със средна дължина, използвани в бензина и дизела, и по-късите, използвани от химическата промишленост.

Тъй като електрическите автомобили и камиони заемат все по-голям пазарен дял, ще се окажем с постоянно нарастващ излишък от бензин и дизел, но потреблението на пластмаси вероятно ще продължи да расте за много по-дълго време. Това означава, че рафинериите ще трябва да разбиват все повече и повече молекули със средна дължина на веригите на по-къси. Процесът ще изисква допълнителен водород.

Превръщането на зеления водород в еднократни кутии за храна за вкъщи и бутилки за вода изглежда като разочароващ резултат в сравнение с бъдеще, в което H₂ се използва за постигане на наистина драматичните намаления на емисиите, от които се нуждаем при производството на стомана, цимент, торове и други подобни. Но не би трябвало. В сегашния си вид мръсният сив водород вероятно ще бъде по-евтин от сините и зелените варианти поне до 2050 г., според BloombergNEF.

Ако искаме зеленият водород някога да достигне мащаба и намаленията на цените, необходими за промяна на тази картина, първо ще трябва да бъде използван масово от най-големите потребители на H₂ - химическата индустрия. Ако промените в бизнеса на рафинериите, причинени от упадъка на двигателите с вътрешно горене, помогнат за ускоряване на този процес, толкова по-добре.

Всяка надежда за бъдещето на зеления водород ще бъде насочена към Китай и неговата нефтохимическа индустрия. Стелка с пяна във вашите маратонки може да не звучи като кой знае какво решение за климата, но ако може да помогне за превръщането на чистия водород от мечта в жизнеспособна индустрия, това може би е най-добрия ни шанс.