Да затъмниш Слънцето: Разрастваща се индустрия без ясни правила, но с трайни последици

Соларното инженерство – набор от технологии, които целят да замаскират някои ефекти от климатичните промени, като блокират слънчевата светлина, не е на дневен ред в климатичната конференция COP30. А би трябвало. Рекордното финансиране за компании, които се занимават с такива неща, показва, че хората са се захванали сериозно с опитите изкуствено да охлаждат планетата. Това е ужасяващо, особено когато тези бизнеси са в голяма степен нерегулирани, пише колумнистът на Bloomberg Сара Уилямс.

В скорошно проучване сред изследователи на климата две трети от хората заявяват, че очакват да има опит за използване на мащабна радиационна модификация (SRM) до 2100 г. Едва 9% посочват, че не очакват да има. Това е притеснително отражение на печалния напредък по намаляването на емисиите и песимизма за бъдещето. В крайна сметка соларното геоинженерство може да служи като обезболяващо, а не лекарство за климатичната криза. И идва с редица зле разбирани възможни странични ефекти.

Това, което е още по-плашещо в допитването на сп. New Scientist, е, че над половината от изследователите очакват технологията да се прилага от отделни частни компании, милиардери или отделни държави, действащи самостоятелно.

Учените вярват, че хората ще се опитат да затъмнят Слънцето. Въпросът гласи: очаквате ли държави или частни групи да се опитат да използват мащабна модификация на слънчевата радиация този век? Графика: Bloomberg LP

И макар точно тази идея някога да бе в периферията на научния поток, сега набира инерция в определени кръгове. Наскоро милиардерът Илон Мъск публикува в социалната си мрежа Х, че „голямо, соларно захранвано съзвездие от АІ сателити ще може да предотвратява глобалното затопляне, като прави миниатюрни корекции на това колко слънчева енергия достига Земята“. Предполагам има предвид своя собствен огромен флот от сателити Starlink.

Милиони са похарчени за академични проучвания на методи като стратосферно аерозолно инжектиране (SAI), при което светлоотразителен материал като серен диоксид се отделя в стратосферата, или космически огледала – което е точно каквото звучи да е. Финансирано с инвестиция за 56,8 млн. британски лири (75 млн. долара) на британската Агенция за напреднали проучвания и открития, това проучване може да има положителен принос, стига да е прозрачно и необвързано с гаранции за евентуално използване.

Но сега приток на пари се насочва към търсещи печалба предприятия. Между 2007 г. и 2024 г. едва 17,6 млн. долара финансиране са отишли за соларно геоинженерство с търговски цели, според неправителствената организация SRM360 – едва частица от общото финансиране за сектора от 185,7 млн. долара. Тази година един-единствен американо-израелски стартъп, Stardust, е набрал 60 млн. долара от инвеститори, показват данни на PitchBook. Финансирането е водено от венчър фирмата на технологичния милиардер Крис Сака Lowercarbon Capital и в него се включват още италианското семейство Анели и бившият мениджър на Facebook Мат Колер.

Все повече пари се насочват към компании за соларно геоинженерство. Графика: Bloomberg LP

Stardust цели прилагане на технологията SAI, но като използва по-подходящи частици от сулфатите, които могат да имат сериозни странични ефекти. Те предизвикват киселинен дъжд, водят до астматични пристъпи и може да навредят на озоновия слой, посочват от Британското кралско научно дружество.

Идеалната частица би била напълно безопасна, ефективна, без допълнителни реакции и проследима. Съществува ли такова вълшебно нещо? Stardust иска патент за нещо, което според тях отговаря на изискванията. Но учените са скептични. Твърденията за инертна частица в стратосферата са „глупости“, според публикация от този месец на Дейвид Кийт, професор по геофизика към Чикагския университет, и Даниел Визиони, ръководител на звеното за данни към неправителствената организация Reflective, която подпомага проучвания в соларното геоинженерство. Дори диамантите, известни с това, че не флуоресцират, биха довели до изменения на 50 км над главите ни.

Прозрачността е ключова за геоинженерството, за да се култивира обществено доверие и да се гарантира, че няма пренебрегнати рискове. Янай Йедваб, съоснователят и главен изпълнителен директор на Stardust, посочва, че е „напълно отдаден“ на това. Академично изследване на технологията на компанията ще бъде публикувано в началото на следващата година в журнали с рецензия, посочва той пред авторката. На тези, които не са сигурни, че безопасна, инертна частица може да съществува, Йедваб  предлага да погледнат първо доказателствата, преди да вземат решение.

Stardust не е първият бизнес, който се опитва да комерсиализира соларното геоинженерство. Може би има по-добър подход от Make Sunsets – SAI стартъп от двама души, който започна да пуска пълни със сяра метеорологични балони за генериране на „охлаждащи кредити“, които да продава, навличайки си гнева на американската Агенция за екологична защита. Едната половина от дуото на Make Sunsets – Люк Айзман, писа до авторката, че „никой от нас не е учен по въпросите на климата, така че не правим авторски изследвания или неподкрепени твърдения“. Той препраща към уеб страница, която обяснява изчисленията им.

От своя страна, Йедваб гарантира, че правителствата ще могат да решават дали, кога и как да използват технологията на Stardust. Компанията е публикувала някои свои основополагащи принципи, включително ангажимент да разкрива „неблагоприятни резултати, както и благоприятни такива“, и да отказва сътрудничество с всеки, който е вероятно да действа безразсъдно. Това е похвално, но комерсиализираното слънчево геоинженерство все още ме кара да се чувствам много неспокойна, допълва Уилямс.

Компаниите съществуват, за да продават продукти с печалба, което винаги създава предпоставки за омаловажаване на рисковете и напомпване на ползите. Това е много по-лош проблем, когато технологията оказва ефект, който не е лесно обратим или равномерно приложим. От Британското кралско научно дружество посочват, че SRM може да подобри много от зловредните ефекти от климатичните промени, но не и всички тях, включително засушаването и окисляването на океаните. Ако се използва без нужното старание, соларното геоинженерство може дори да влоши регионално климатичните промени, увеличавайки рисковете от конфликти.

И щом веднъж човечеството започне да прилага модифициране на слънчевата радиация, ще е трудно да спре. SRM само маскира ефекта от концентрирането на парникови газове, когато не може това да се направи чрез декарбонизиране. Ако тогава се спре или ограничи, то ще изживеем много бързо затопляне в рамките на около десетилетие. Това може да се отрази на способността ни да се адаптираме към климатичните промени отвъд ограниченията им.

За да проработи, технологията също така ще трябва да остане напълно стабилна потенциално за стотици години напред във времето. Може ли някоя частна компания да обещае това в лицето на икономически спадове, войни, пандемии, санкции и каквито и да е било други сътресения, които може да ѝ се изправят на пътя? На свободния пазар бизнесът обикновено не оцелява вечно. Средната продължителност на живота на американска компания от индекса S&P 500 е 15 години, спад от 67 преди осем десетилетия. Това е доказателство за настървено иновативна държава. Също така е и едно мигване време, когато се занимавате с природата.

Ако трябва да сме честни, много велики технологии са дошли от частни компании и академии, както Йедваб отбелязва. Секвенирането на генома, космическите проучвания и редица медицински открития са само някои примери. Корпоративният свят е по-добър в това да стимулира талантите и да изгражда разнородни екипи.

Но липсата на строги регулации по отношение на космоса или медицинските проучвания е притеснителна. Някои щати в САЩ са забранили соларното геоинженерство на базата на конспирации за кемтрейлс. Мексико пък забрани експериментите заради дейност на Make Sunsets. Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие налага мораториум върху геоинженерството, но САЩ не са ратифицирали договора. И така той не е правно обвързващ.

Европейският съюз публикува научно становище през миналия декември, в което се посочва, че е необходимо международно управление, но „такава рамка не съществува и не е ясно как би могла да бъде създадена“. Трудно можем да наречем тази позиция успокоителна.

И докато Stardust полага усилието да узакони дейността си, то не всеки би го направил, освен ако не се окаже принуден. Също както тя не е първата компания за соларно геоинженерство, така няма да е и последната. Правителствата трябва да действат сега, завършва Уилямс.