Мамути? Марс? Най-голямото постижение на човечеството може би ще е да се съхрани

Миналата седмица науката постигна един наистина симпатичен експериментален резултат. Изследователите създадоха „вълнеста“ мишка – пухкав гризач, за който се твърди, че е стъпка по пътя към възкресяването на вълнестите мамути от ерата на динозаврите. Но този проект – заедно с манията на Илон Мъск да създаде колония на Марс – ме кара да се чудя: няма ли да е по-добре ентусиазмът и ресурсите да бъдат насочени към защитата на животните и планетата, които вече имаме, пита колумнистката на Bloomberg Лара Уилямс.

Colossal Biosciences Inc., базирана в Тексас стартъп компания, представи подробностите в проучване от по-рано този месец, което обаче още не е рецензирано. Всяка мамишка (от мамут и мишка, бел. ред.) е с променени седем гена, които ѝ дават изобилие от златиста козина и променен метаболизъм. Мишките ще бъдат наблюдавани, за да се види дали са по-добре адаптирани към ниските температури. Целта на компанията е генетично да модифицира азиатски слонове, за да добият черти на вълнест мамут, като мишките предлагат сравнително по-лесен начин за тестване на въздействието на измененията. Но някои учени са скептични относно дали това наистина ни доближава до развъждането на истински вълнест мамут.

„Екипът на Colossal направи редица генетични промени..., за които вече е известно, че произвеждат по-дълги, по-гъсти, по-вълнѝсти – с други думи вълнести – кожуси при мишки“, коментира Тори Херидж, преподавател в университета в Шефилд, по имейл. „Мамутът е много повече от слон в палто с косъм. Все още не е известно кои части от генома са жизненоважни за постигане на характеристиките, необходими, за да направят един слон годен за живот в Полярния кръг“, коментира тя.

Но защо изобщо да си правим труда на първо място? От Colossal посочват, че са фокусирани върху обръщането на процеса на изчезване с проекти за възкресяването на мамути, птици додо и тасманийски вълци. Мотивите за всеки вид изглежда варират – съвременното додо би било „символ на надеждата“, според уебсайта на компанията, докато мамутът е обявен за „жизненоважен защитник на Земята“ заради ролята си в екосистемата на сибирската степ. Чрез паша и утъпкване на снежна покривка, според теорията, тежките тревопасни животни могат да защитят пермафроста и да спрат отделянето на големи количества парникови газове.

Colossal също така отбелязва друга криза на нашето време: „Бързата и ускоряваща се загуба на биоразнообразие на нашата планета“. Ние сме в средата на шестото масово измиране в историята на Земята и този път трябва да обвиняваме само себе си. Според Червения списък на Международния съюз за опазване на природата повече от 46 300 вида – почти една трета от всички установени видове – са застрашени от изчезване благодарение на заплахи като глобално затопляне, загуба на местообитания, инвазивни видове и свръхексплоатация. И въпреки това разликата между сегашното финансиране на биоразнообразието и бъдещите нужди се е увеличила до 942 млрд. долара, според BloombergNEF.

Парите, които се отделят за връщането на изчезнали видове, може да бъдат по-добре оползотворени за усилия по опазване на изстрадалите животни, които са ни останали. Повторното включване на изчезнали видове в техните стари екосистеми не прави нищо за предотвратяване на заплахите, които сме създали. Мамутите ще бъдат върнати в Арктика, която се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата.

Тасманийските дяволи, изчезнали едва през 1936 г., когато последният екземпляр от вида умря в зоологическа градина, отново вероятно ще бъдат изправени пред преследване от овцевъди, конкуренция с диви кучета и загуба на местообитания. Има и някои етични въпроси – клонирането често води до ненужно страдание за животните, като спонтанни аборти, ранна смърт и генетични аномалии.

От Colossal казват, че са напът да представят първите малки мамутчета през 2028 г. Дори ако тези бебета са здрави, предстои дълъг път до създаването на генетично разнообразно стадо, което може да бъде освободено в дивата природа. Периодът на бременност на слона е 22 месеца и е необходимо повече от десетилетие, за да достигне полова зрялост. Потенциалните ползи за околната среда от възраждането на мамути няма да бъдат реализирани в продължение на много, много години. Решения с по-краткосрочни ползи имат отчаяна нужда от финансиране.

В много отношения усилията на Colossal напомнят за плановете на Мъск да обитава Марс, отбелязва Уилямс. Разбира се, има аргументи в полза на транспортирането на хора до Червената планета, включително научни изследвания, нови икономически възможности и създаване на резервен вариант за времето, когато оплескаме непоправими неща тук. Но Мъск изчислява, че създаването на самоподдържащ се град на Марс ще струва няколко трилиона долара и ще отнеме десетилетия. Помислете какво бихме могли да постигнем, ако тези пари бяха похарчени за задълженията ни във връзка с изменението на климата у дома, позволявайки на нашата годна за живеене и красива планета да процъфтява.

Разбира се, пътуването има значение също толкова, колкото и дестинацията. Colossal също има за цел постигането на пробиви в грижата за животните, които са живи днес. Компанията работи върху иРНК ваксина срещу ендотелиотропен херпесвирус при слонове, най-големият убиец на малките на азиатските слонове в контролирана среда и заплаха за дивите популации. Една от най-големите опасности пред биоразнообразието е загубата на генетично разнообразие и работата на Colossal може да помогне в тази насока, особено при видове като северния бял носорог, от който има само две живи женски.

Може би истинският проблем не е амбицията да се възроди мамутът, а фактът, че е необходим нов проект в стила на научната фантастика, за да се развълнуват достатъчно инвеститорите, че да наберат 435 млн. долара и да дадат оценка на стартъп за опазване на околната среда от 10,2 млрд. долара

Хората трябва да се стремят да постигат неща, които са трудни, а не лесни. Но гледането в миналото и фокусирането твърде далеч отвъд собствените ни граници рискува да ни накара да забравим, че това, което вече имаме, е забележително – и че спасяването му би било най-голямото постижение на човечеството досега.