Атанас Василев: Като българско се продава вино, направено с вносно грозде

Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят драматичен обрат и то в лоша посока – надолу. Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари. Лозята бяха най-малко подпомагани и гроздето беше най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения, коментира той.

За пример той даде съотношението в субсидията – 120 към 420 лева в ущърб на лозарите. Лозарят потвърди равносметката, че разходите на декар са 1200 лева, а приходите – 700-800 лева, в зависимост какво грозде се отглежда.

"В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия", посочи Василев.

Той разкри, че много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където това са традиционно подпомагани браншове с различни програми и за пример даде Испания и Франция.

„Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев.

Той потвърди, че изчезват български сортове, тъй като няма търсене, макар тенденцията да се обръща, и изброи сортове, които са традиционни за отглеждане в България: „Гъмза“, „Тамянка“, „Кайлъшки мискет“, „Врачански мискет“, „Рубин“, „Мавруд“.

По думите му има отлив от интернационалните сортове като „Мерло“ и „Шардоне“, като модата е да се опитат местните сортове и на това трябва да наблегнат българските лозари и вонопроизводители.  

"Спасението на един бранш винаги е било в обединението. След като се дефинира проблемът какъв е, да се намерят различни решения. На база на анализ да се вземе решение къде да се насочат всички усилия", смята Василев.

Според него един от най-големите проблеми е лозарският регистър. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра – не се отглеждат повече от 200 хиляди декара в България, а се водят 630 хиляди.

"Две трети от тези лозя са изоставени. Някои от тях са станали вече ниви, но не са описани. От тези лозя ние не можем да разберем до каква степен се подкрепя сивият сектор. Подпомагат се лозя, които не се гледат – това е едно. От друга страна, се изкривява и самият пазар. Не може да се купува грозде от Македония, от други места и после с документи от негледани лозя да се изписва като българско и виното да се продава като българско", не крие възмущението си Атанас Василев.

Той е категоричен, че българското грозде по нищо не отстъпва на вносните, но ни „куцат само 200-300 години маркетинг“. Василев се надява на реакция от земеделското министерство и подчерта, че в момента се води сериозен диалог за сектора.