ЕС рискува да изпусне геномната вълна в земеделието

Вещица е паразитно растение, по-страшно дори от тези във фантастичните филми. То се храни със сорго - култура, използвана в цяла Африка за храна, строителство и преработка - като прилепва към корените и изсмуква вода и хранителни вещества, пише научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа.

Вредните видове вещица, род, по-официално известен като стрига, унищожават по-голямата част от земеделските земи на континента, струвайки на фермерите около 7 милиарда долара годишно в загубени добиви. Растенията, засаждани за примамване на вредители, и хербицидите се разглеждат като непрактични или донякъде неефективни за дребните стопани.

Сега изследователи в Кения използват сравнително евтиния и достъпен генномодифициращ инструмент Crispr, за да създадат нови сортове устойчиво на стрига сорго. Част от разработките им беше представена в началото на годината на конференцията за геномите при растенията и животните в Сан Диего.

Докато някои по-богати държави се колебаят как да подходят към този напредък, учените в страните с по-нисък и среден доход се възползват от възможността да дадат на селското стопанство геномен тласък. „Това е страхотно доказателство за тяхната изобретателност, съчетана с приемането, че нещо трябва да се направи бързо; още повече, че тези разработчици в ранни етапи на генното модифициране не са в богатия на ресурси глобален север“, коментира Джонатан Нейпиър, растителен биотехнолог в базираната в Обединеното кралство земеделски институт Rothamsted Research. В свят, в който продоволствената сигурност никога не може да се приема за даденост, това чувство за неотложност трябва да се разпространи.

Проектът за генно модифициране на сорго е вдъхновен от природата - по-специално от диви разновидности на основното растение, които носят генетични мутации, придаващи устойчивост към стригата. Стивън Руно, молекулярен биолог от университета Кенята в Найроби, използва Crispr, за да имитира тези полезни мутации за създаване на устойчиви семена, като полеви изпитания са планирани за тази година. Учени от други институти в Найроби използват техниката за разработване на устойчива на болести царевица и устойчиви на гъбички фъстъци.

Технологията може да трансформира селското стопанство в страните с ниски и средни доходи отвъд геномното ниво: местните фермери изглеждат щастливи, споделя Руно пред списание Nature, да се снабдяват със семена от регионални изследователи, а не от мултинационални компании. Глобалното разпространение на генномодифицираща технология може в крайна сметка да разпръсне търговската мощ, концентрирана в момента в корпоративните лаборатории - и да повиши перспективата отглеждани в Африка генномодифицирани култури да бъдат продавани извън континента.

Въпреки че голяма част от работата на Руно е финансирана от американски агенции, Кения печели от решението на правителството си през 2022 г. да разглежда генномодифицираните култури като конвенционално разработени, а не като генетично модифицирани организми, като по този начин ги освобождава от по-строги регулации.

Сходството между генното модифициране и традиционното разработване е довело до термина „прецизно създаден организъм (PBO)“, тъй като Crispr и други техники за генно модифициране могат да създадат сортове, постижими иначе чрез поколения кръстосване. Нигерия и Малави имат подобни политики като Кения; Аржентина, Бразилия, Китай и САЩ са сред страните, които също допускат генно модифицирани култури.

Обединеното кралство също избра лекото регулиране след напускането на ЕС. Миналата година парламентът прие закон, който разрешава прецизното развъждане (само в Англия) и, което е изключително важно, го освобождава от тежките ограничения на ЕС за лицензиране и тестване, управляващи ГМО.

По-свободната рамка обхваща растения и животни (с изключение на хора), създадени с помощта на биотехнология, включваща геноми, които биха могли да възникнат естествено или чрез традиционно развъждане. Следователно дерегулацията не се прилага за трансгенни организми, които включват гени от чужди видове и с право изискват по-голямо дългосрочно наблюдение.

Министрите от ЕС осъзнават, че третирането на всички генетични технологии по един и същи ограничителен начин е демодирано и гласуваха през януари за промяна на правилата, но даването на зелена светлина за PBO се сблъсква с опозицията от потребителски и екологични застъпнически групи, както и от лобито за органични храни. Всичките 27 държави-членки ще трябва да одобрят широк подход, обхващащ изследвания, полеви изпитания, патенти и етикетиране на храни – трудна задача.

Обединеното кралство, смята Нейпиър, сега има „възможност, която се открива веднъж в живота, да изгради изцяло нова верига за стойност, базирана около PBO, но правителството трябва да бъде много по-смело, за да се възползва от нея".

Усъвършенстването и разширяването на тази технология изглежда като разумна застраховка в несигурни времена. Дори в добре осигурената продоволствено Европа икономистите говорят за хийтфлация – заплахата от покачване цените на храните, тъй като горещите вълни и сушите намаляват предлагането, ускоряват развалянето и намаляват хранителната стойност.

Намаляването на хранителните отпадъци и разнообразяването на културите може да помогне, но сега е моментът да яхнем науката за прецизно отглеждане, завършва Ахуджа.