Учен: Новите геномни техники позволяват промени в генома без следи от чуждо ДНК

При новите геномни техники, след като бъде направена промяната в генома на съответното растение, не остава чужда ДНК. Това каза проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута при БАН, в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Всяка промяна в класическото ГМО винаги е на случайно място в генома, няма как предварително да бъде насочена към определено място. Независимо какво ГМО сме конструирали, винаги има малка, пренебрежимо малка чужда ДНК, която е в резултат от самата технология. Новите геномни техники имат две характерни черти, които ги различават от ГМО“, обясни той. По думите му при тях винаги се знае къде точно ще бъде направена промяната и след извършване на процеса в растението не остава чуждо ДНК.

Имаме принципно нов резултат от технологията, който е достатъчно прецизен и би могъл да се получи по естествен път, каза още проф. Атанасов.

По думите му регулациите в сферата варират в различните части на света. В САЩ, Канада, Австралия и Израел резултатите от тези нови техники се третират като ново растение, докато в Китай, Индия и голяма част от Латинска Америка всеки случаи се третира отделно. В ЕС, Русия, част от Азия, Близкия изток и част от Африка все още няма установена регулация, като предстои тепърва да се вземат решения в тази насока.

Регламентът за биоземеделие на ЕС, който е в процес на разглеждане, най-евентуално ще бъде приет, коментира проф. Атанасов. Той обясни, че ЕС класифицира продуктите на новите геномни техники в две големи групи. В едната са такива, които могат да бъдат получени по естествен път – чрез кръстосване и селекция на растенията. Втората група – по различни причини, най-често заради естественото на промяната – има наличие на минимално количество чуждо ДНК. Предложението на ЕС е втората група да бъде приемана като класическо ГМО, а тези от група 1 да бъдат разглеждани като нормално получени, но задължително трябва да бъдат етикетирани като получени в резултат на такава техника.

Ползите от новите геномни техники в група 1 са свързани преди всичко с по-краткия период, в който може да бъде получен нов сорт с по-добри земеделски характеристики – добив и устойчивост на болести, стана ясно от думите на проф. Иван Атанасов.

Същевременно един от рисковете при новите геномни техники е тяхната устойчивост към хербициди. „Проблемът е какво става, ако отглеждаме прекалено много такива култури и ползваме прекалено много хербициди“, каза той и допълни, че трябва отделен регламент и за това.

Ученият смята, че най-вероятно регламентът на ЕС ще бъде приет, което означава по-бърза селекция при традиционни култури. Също така ще има възможност и по-малки фирми с помощта на институти или университети да се възползват от техниките. Той допълни, че преди е било изключително скъпо това начинание, но сега вече е по-достъпно. Очаква се да видим бурно развитие в сектора, след като бъде приет регламентът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.