Димитър Георгиев: Персонализираната медицина лекува, но генетичните тестове у нас са недостъпни

В България персонализираната терапия вече е ежедневие и лекарствата срещу онкологични заболявания са напълно поети от НЗОК, но не се отделят средства за генетичните изследвания, върху които се определя лечението. Този коментар направи д-р Димитър Георгиев, акушер-гинеколог и експерт персонализирана медицина, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него това е „неправда, която трябва да бъде коригирана максимално бързо“ и е недопустимо генетичните тестове да се превръщат в лукс, след като държавата не поема разходите за изследванията.

„Трябва да има повече разбиране от страна на обществото, че персонализираната медицина не е лукс, а ежедневие. Вероятно скоро ще стане и минало, когато вече имаме напълно индивидуализирано лечение в лицето на генната терапия. Важно е да не изпуснем момента, когато персонализираната медицина вече е минало, а ние говорим все едно е настояще“, коментира лекарят.

Д-р Георгиев обясни, че в онкологията персонализираната медицина не е напълно индивидуална, а за групи от хора, които имат сходни промени в туморите или в генома си и те се откриват при генетични изследвания, които са ключови за правилното определяне на терапията за пациента.

Той припомни, че в конвенционалната медицина действаше правилото „едно лекарство за всички, което беше добре допреди десет години. По думите му, сега се установи, че лекарствата не действат по един и същ начин на всички. „Персонализираната медицина влезе първо през онкологията, а нямам никакви съмнения, че всички медицински направления ще бъдат докоснати от нея“, прогнозира лекарят.

Д-р Георгиев обясни, че предмет на персонализираната медицина са и редките заболявания, които най-често се проявяват в ранна детска възраст.

„Генетиката навлиза много активно и в педиатрията“, заяви той и посочи, че напредъкът в областта вече е открил методи да ранно откриване на подобни заболявания с тестове по време на бременността и преди имплантация с асистирана репродукция.

Специалистът отбеляза, че в този смисъл проектът за европейски геном е интересен, защото „ще видим невидимото“. „През него ще може да се види какво пренасяме на следващото поколение и ще бъде много ценен за диагностиката и ранната превенция на заболявания, но ще отнеме време преди този метод на секвенция на гените да стане масов“, каза още лекарят.

По думите му геномното секвениране е интересна и сложна игра, в която има взаимодействие между генетичното изследване и биоинформатиката, която анализира огромният обем данни от секвенатора. Д-р Георгиев очаква, че то ще навлезе масово в персонализираната медицина, но ще отнеме време.

Как помагат биомаркерите, за да знаем какво е състоянието на организма? Как ще се реши проблемът със затлъстяването? Какви ще бъдат темите на „Фестивала на дълголетието“? Защо изкуственият интелект е „изключително полезен“, но засега технологията може да анализира единствено съществуващи ситуации?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.