ЕК дава България на съд заради обществените поръчки в частните болници

Европейската комисия (ЕК) дава България на съд заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки в сферата на здравеопазването и по-точно защото частните болници в страната не провеждат обществени поръчки за лекарства, а същевременно се финансират с пари от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

„Българското законодателство понастоящем изключва някои частни лечебни заведения от обхвата на правилата на Европейския съюз (ЕС) за обществените поръчки, дори когато тези субекти получават по-голямата част от финансирането си от публични източници“, посочват от ЕК.

„Това изключване не е в съответствие с определението за „организации, регулирани от публичното право“, посочено в Директива 2014/24/ЕС, и, следователно, ограничава обхвата на прилагане на директивата“, допълват от Комисията.

От ЕК посочват, че България е предложила законови промени, които частично решават проблема, но те още не са приети от парламента.

Европейската комисия застъпва тезата, че – независимо от собствеността на здравните заведения, ако над половината от финансирането им идва от публични средства, те трябва да провеждат обществени поръчки за различните доставки.

„Комисията счита, че усилията на българските власти до момента са недостатъчни и поради това предявява иск пред Съда на Европейския съюз“, посочват от институцията.

По казуса за провеждането на обществени поръчки в частните болници се спори от години. През май парламентът прие на първо четене текстове в Закона за обществените поръчки, предложени от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), които предвиждат и частните болници да провеждат търгове. Текстовете оттогава заседнаха в Народното събрание и няма движение по тях.

ЕК е изпратила до България и мотивирано становище – т.е. е преминала към втори етап на наказателната процедура, в което призовава страната да подобри третирането на отпадъците. Според Комисията страната ни неправилно е въвела в законодателството си Директивата за депонирането на отпадъци, която определя стандарти за депата.

Съгласно тази директива, държавите членки трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че се депонират само отпадъци, които са били подложени на третиране. Съгласно Рамковата директива за отпадъците, държавите членки трябва да оползотворяват и обезвреждат отпадъците по начин, който не застрашава човешкото здраве и околната среда. Тя забранява изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното обезвреждане на отпадъци.

Същевременно процентът на разделно събиране на битови отпадъци в България все още е нисък, в резултат на което по-голямата част от генерираните отпадъци се депонират. Според данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2023 г. 24% от генерираните отпадъци (в размер на 757 000 тона) са били директно депонирани без предварителна обработка. „Това е само леко подобрение спрямо данните от 2018 г. и ситуацията все още не е адекватно решена“, посочват от ЕК.

Комисията посочва, че капацитетът на инсталациите за третиране на отпадъци преди депониране в България все още е недостатъчен.

Комисията е започнала процедурата за депата за отпадъци през ноември 2021 г., когато до България е изпратено официално уведомително писмо.  Установените недостатъци все още не са отстранени, посочват от ЕК. Страната ни има два месеца да отговори на мотивираното становище, в противен случай ЕК може да заведе дело в Съда на ЕС.