Въпреки инфлацията хотелиерският бизнес в България се разраства през 2022 г.

Хотелиерският бизнес в България е изпратил успешна 2022 година. Голяма част от хотелите регистрират ръст в заетостта и приходите от нощувки, като повишенията в цените са били около стойностите на годишната инфлация.

Това става ясно от традиционно национално допитване до мениджъри и собственици на хотели на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организирано в началото на 2023 година.

Като цяло повечето хотелиери отчитат, че бизнес климатът в туризма в началото на 2023 г. се е подобрил спрямо началото на миналата година, като само една пета смятат, че бизнес климатът се е влошил.

Що се отнася до цените на нощувките допитването показва, че през изминалата година приблизително една трета от хотелите са повишили цените с до 10%, при малко повече от тях (41%) повишението е между 10 и 20%, а при 10% от хотелите повишение въобще не е имало.

Източник: BAHE

Около една пета от хотелите могат да се похвалят с ръст на приходите от нощувки от 20% през 2022 г. спрямо предходната година. При около две трети от хотелите ръстът на приходите е до 20%.

Картината при заетостта на хотелската база е пъстра – има  хотели, които регистрират ръст и такива, при които повишение липсва. Близо три четвърти са отбелязали ръст по този показател, като той е бил в рамките на 20-50%, следван от ръст с 10-20% и в по-малка степен увеличение под 10% или над 50%. При една четвърт от хотелите в България заетостта е била същата или по-ниска спрямо нивата от 2021 г. 

Предварителните прогнози за цените на нощувките през 2023 г. сочат, че ако има повишение, то ще бъде в рамките на до 20% или отново под или около стойностите на годишната инфлация. Около една пета от хотелите у нас не предвиждат никакво повишение на цените на нощувките.

Източник: BAHE

Сходна е картината при очакванията за приходите при настоящата година, като две трети от хотелиерите предвиждат умерен ръст в рамките на 10-20%, а една четвърт от тях не очакват промяна спрямо миналата година.

По отношение на нагласите на хотелиерите за инвестиции – в реконструкции на съществуващата база или в ново строителство, точно половината от хотелите в България предстои да направят някакви по-сериозни ремонти или реконструкции на базата през тази година. 15% от хотелиерите предвиждат строителство на нови хотели или разширяване на старите, което е индикатор, че въпреки трудностите в бранша оптимизъм за бъдещето му развитие има.

Като най-сериозното предизвикателство пред бизнеса мениджърите в бранша посочват недостига на персонал (36%), ръста на цените на стоки и услуги (28%) и невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса (24%). В сравнение със средата на миналата година, хотелиерите, които считат недостига на персонал за основно предизвикателство са нараснали като дял с 10% – от една четвърт до една трета от всички участници в допитването.    

Също според една трета от респондентите недостигът на персонал може да бъде решен с повишаване на заплатите в хотелите, така че да станат конкурентни на други сектори.  

Освен нивата на възнагражденията, хотелският бизнес среща още три сериозни пречки пред привличането на качествен персонал – задълбочаващата се в страната демографска криза, промяната на нагласите за работа при поколенията след 90-те години (freelance, възможности за дистанционна работа и др.), както и наложилият се по време на пандемията имидж на бранша като не особено сигурен работодател.

Резервни варианти за подсигуряване на персонал хотелиерите ще търсят чрез ангажиране на студенти и ученици от горните класове със стажове и други програми за заетост (27%) и внос на кадри от чужбина (19%).  

Малко под половината от хотелите в България разчитат и на български, и на чужди туристи, една трета залагат основно на българите, а около една пета – на чужденците.

Ако допреди две-три години начело на ежегодните класации на генериращите пазари бяха Великобритания и Германия, то през миналата година безспорен лидер е румънският пазар (58%), следван от Германия и Великобритания, които са с почти еднакъв дял. На четвърто място е Полша, след нея Израел и с под 20% от отговорите следват Чехия, Македония, Скандинавските държави, Турция и други. 

В националното допитване на BAHE се включват хотелиери, които управляват леглова база от над 15 хил. стаи, разпределена в места за настаняване всяко от които с над 15 стаи (за да се изключат къщите за гости и Airbnb-апартаментите) и категория две, три, четири или пет звезди.

Тази леглова база е разпределена основно в морски (40%) и градски (33%), следвани от планински (10%) и спа (8%) хотели. Около 80% от местата за настаняване, чиито собственици и мениджъри са попълнили анкетата, са с капацитет до 200 стаи и категория три или четири звезди. С по около 10% са представени двузвездните и петзвездните хотели. Хотелите и хотелските групи с над 200 стаи са общо 12%.