Водоснабдяването в Иран е пред рухване заради войната

Ярко огнено кълбо преминава по булеварда в Техеран с такава скорост, че първоначално хората смятат, че става въпрос за атака с дронове. Но на видеозаписа не се вижда взрив, а дълга огнена следа на мястото, където преди това се е намирал воден канал, пише Bloomberg.

Множество публикации в социалните мрежи показват нещо като горящи водосточни канали след израелски въздушни удари срещу петролни складове в покрайнините на Техеран на 8 март. Bloomberg не е могла да установи независимо достоверността на видеозаписите.

Снимките са суров пример за състоянието на водната система на Иран, която вече беше в тежко състояние преди войната. В края на миналата година Техеран вече беше на прага на т. нар. нулев ден за водата, като водохранилищата, които снабдяват града с около 9 млн. души население, бяха напът да пресъхнат. В безпрецедентен ход през ноември президентът на страната Масуд Пезешкиан публикува видео, в което предупреди, че дори да се въведат ограничения, хората ще трябва да напуснат Техеран, ако скоро не завали дъжд.

Конфликтът се разгръща в най-засегнатия от недостиг на вода регион в света, той е и един от най-засегнатите от климатичните промени.

„Иран вече не беше в състояние да се приспособи към нито една от последиците, които климаничните промени носят за водата“, коментира Сузане Шмайер, преподавател по сътрудничество, право и дипломация в областта на водата в IHE Delft в Нидерландия, която от години изследва водната криза в Иран.

От 2020 г. страната преживява най-тежката суша в историята си. Годините с много малко дъждове сега са десет пъти по-вероятни, отколкото преди индустриализацията, според World Weather Attribution, научна група, която количествено измерва последиците от замърсяването с парникови газове за крайните метеорологични явления.

Последиците от глобалното затопляне се прибавят към десетилетията на лошо управление от иранските власти, земеделската политика, изискваща интензивно използване на вода, и санкциите, които попречиха на вноса на доставки, необходими за поддържането на водната инфраструктура.

„Иран се сблъсква с кризата на водната сигурност от десетилетия“, казва Том Елисън, заместник-директор на Центъра за климат и сигурност, част от нестопанската организация Съвет за стратегически рискове във Вашингтон. „Каквото и да се случи в резултат на този конфликт, Иран ще продължи да се сблъсква с този все по-сериозен проблем“, допълва той.

Повишаване на температурите в Иран – Иран и останалата част от Близкия изток се затоплят два пъти по-бързо от средната годишна температура в световен мащаб. Графика: Bloomberg LP

Иран е на 14-о място в света по най-голям недостиг на вода, а над четири пети от 93-милионното му население е изправено пред изключително висок недостиг на вода, казва Лиз Сакочия, анализатор по въпросите на водната сигурност в организацията с идеална цел World Resources Institute.

В наши дни Иран и други страни от региона на Персийския залив са се справили с недостига на вода чрез изграждането на централизирани системи, които разчитат на голяма инфраструктура като язовири и заводи за обезсоляване, отбелязва Свати Вееравали, член на консултативния съвет на Центъра за климат и сигурност. Това е позволило на градовете в региона да се разраснат далеч над екологичните си граници, допълва тя.

„Питейнаат вода е най-стратегическата уязвимост на Иран. Тези централизирани системи за разпределение на водата са фантастични, освен когато се превърнат в единични точки на отказ, което в момента се случва бързо“, коментира Вееравали.

Иранският завод за обезсоляване на остров Кешм беше атакуван на 7 март, а в отговор Иран нападна водоснабдително съоръжение в Бахрейн, което породи опасения от широкомащабни атаки срещу водната инфраструктура. САЩ отрекоха обвинението на Иран, че са отговорни за атаката в Кешм.

Над 40% от световния капацитет за обезсоляване се намира в Близкия изток. Но за разлика от другите страни в региона Иран черпи малко от питейната си вода от обезсоляващи инсталации – само 3% спрямо над половината в Саудитска Арабия и 90% в Кувейт.

От революцията през 1979 г. насам Ислямската република е изграждала водната инфраструктура без да обръща особено внимание на степента на използване, въпреки дългогодишната си история на иновативно управление на водите. През последните десетилетия правителството изгради нова инфраструктура в рамките на системи, които се характеризират с лошо управление, корупция и импровизирано планиране.

Договорите се възлагаха на съюзници на държавата и на армията, мрежа, която в Иран стана известна като „водната мафия“. Изразът привлече международно внимание през май, когато Тръмп го използва в реч в Рияд.

Международните санкции влошиха положението, като изключиха международните компании от състезанието.

Това означаваше, че проектите невинаги бяха планирани систематично. „Тези язовири и водохранилища не бяха построени в рамките на последователна национална стратегия“, коментира Ерик Лоб, преподавател по политология и международни отношения в Международния университет във Флорида и изследовател във фондация „Карнеги“ за международен мир. „Днес имаме серия или мрежа от язовири и водохранилища, които работят далеч под капацитета си“, в някои случаи с повече от 90% под него.

Кризите се посрещат с краткосрочни, временни мерки като водоноски или раздаване на бутилки с вода, казва Лоб.

Недостигът предизвика протести през последните години, особено в области като Хузестан, южна провинция, и Исфахан, град в централната част на страната. В по-широк план проблемите с водата допринесоха за гнева, който подхрани по-големи демонстрации срещу правителството. Те доведоха до избиването на хиляди хора през януари, според доклад на Новинарската агенция на активистите за човешки права, неправителствена организация, базирана в САЩ.

Около 90% от водата в Иран се използва за земеделие, което засили значението си при сегашния режим, който се опитва да направи страната самодостатъчна. Земеделските производители отглеждат култури, които биха били по-ефективно отглеждани другаде и внасяни, казва Рик Хогебум, изпълнителен директор на организацията с идеална цел Water Footprint Network.

Земеделието се разшири и в някои от най-сухите райони на страната, където културите се нуждаят от повече вода. Прекомерната употреба изчерпва водните пластове, подпочвените води и впоследствие доведе до пропадане на терени в Техеран и на други места.

„Големият въпрос е колко дълго могат да продължават така, когато запасите са ограничени“, казва Хогебум, като отбелязва, че е трудно да се получи достъп до данни извън страната. Водната криза е „многостранно, многоглаво чудовище“, допълва той.

Колкото и да продължи конфликтът, Иран ще излезе от него с по-малки възможности да се справи с проблема. С наближаването на края на най-дъждовния сезон през годината в региона и настъпването на летните жеги и суша, призракът на 2023 г. се задава отново – през август същата година бяха обявени два почивни дни, тъй като температурите достигнаха 50 градуса по Целзий.

Климатичните прогнози сочат, че страната ще преживее по-високи температури през цялата година и намаляване на валежите при сценарий на средно затопляне. Инвестициите и планирането за приспособяване са от ключово значение, но са недостижими.

„Имаме правителство, което води война, без адекватно управление, без достъп до технологии или финансиране, за да осигури мерки за приспособяване. Това влошава положението“, казва Шмайер.