Пивоварите са инвестирали рекордните 170 млн. евро за 5 години

Рекордни инвестиции от 170 млн. евро за последните пет години, 53% ръст на продажбите на безалкохолна бира и над 1,6 млрд. лева (861 млн. евро) вложения в сектора от началото на приватизацията отчитат от Съюза на пивоварите в България.

През 2025 г. производството на бира в страната е 4,420 млн. хектолитра, а продажбите са почти 5 млн. хектолитра. Макар и при спад в обемите от 5% на годишна база, три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а над половината – всяка седмица. Годишната консумация на пиво през 2025 г. е 76 литра на глава от населението, включително и безалкохолната бира, сочат данни на браншовата организация.

Според председателя на управителния съвет на Съюза Владимир Иванов спадът в продажбите следва общоевропейската тенденция. По данни на Пивоварите на Европа производството и потреблението на бира в Европейския съюз (ЕС) също намаляват, но България запазва 13-ото си място в блока и по двата показателя. 

Общо в страните от ЕС производството на бира бележи спад с 2,9%, а при потреблението през миналата година намалението е с 3,2% спрямо 2024 г. От 2019 г. насам европейското производство на бира е спаднало с 8,6%, а продажбите  – с 9,2%.

Пивоварите изразиха съмнение, че и световното първенство по футбол може да повиши консумацията на бира, както се случваше досега на всеки Мондиал.

Теодор Несторов, изпълнителен директор на „Карлсберг България“, посочи, че консумацията на бира у нас спада и това донякъде се дължи на инфлацията. Според него причината е чисто икономическа.

Производство и иновации

„Към момента са регистрирани 42 производители на бира – 3 големи компании, 7 малки и средни и 32 микропивоварни.  Вложенията за развитието на сектора и укрепване на местното производство на суровините през годините бележат значителен ръст. От 1994 г., когато започва приватизацията на бирените предприятия у нас, до днес капиталовите инвестиции се изчисляват на 1,625 млрд. лева, или 831 млн. евро“, съобщи Владимир Иванов. 

Той подчерта, че само за последните пет години инвестициите надхвърлят 331 млн. лева (170 млн. евро). За миналата година те са близо 45 млн. евро – най-високото ниво на годишна база за последните две десетилетия. Над 40% от тези инвестиции са за нови мощности в малцовото производство, което показва дългосрочна визия и увереност в развитието на сектора, включително в регионален мащаб.

Иванов подчерта, че българските пивовари се адаптират към променящите се потребителски предпочитания чрез продуктови иновации и нови вкусове и асортименти. За последната една година на пазара са позиционирани 20 нови марки и видове бира, включително с 0% алкохол. Расте консумацията на безалкохолната бира, като портфолиото ѝ се разширява и от нискоалкохолни бирени миксове.

„Това е и най-отчетливата тенденция и на европейско, и на национална ниво. През 2025 г. обемите в продажбите на безалкохолна бира в страните от ЕС са се увеличили с 6%, а от 2020 г. насам ръстът надхвърля 38%. Днес една от всеки дванадесет бири, консумирани в ЕС, е безалкохолна", казва още той.  

Данните на СПБ сочат, че през 2025 г. у нас са продадени 122 780 хектолитра безалкохолна бира, което е с 53% увеличение спрямо 2024. За първите шест месеца на 2026 г. вече има нов ръст от 14% в продажбите на безалкохолна бира. Тенденцията отразява променящите се предпочитания на потребителите, стремеж към умерена консумация, което при по-младите се изразява в здравословен начин на живот.

Малц и хмел

Качеството на българската бира е и в съставките. По думите на Николай Минковски, кънтри мениджър за България за световния френски гигант в агрохранителния сектор „Малтери Суфле България“ (Malteries Soufflet), който изгради най-модерния завод за малц на Балканите в Плевен, компанията променя веригите на доставки не само в пивоварната индустрия с производството на висококачествен малц, но и за земеделския сектор с преработката на ечемик.

Производителят на хмел Асен Иванов обясни, че това е съставката, която дава специфичния горчив вкус и аромат на бирата, а за качеството принос имат редица научни разработки.

В очакване на депозитната система

Темата за устойчивото управление на ресурсите е сред най-важните приоритети на представителите на бирената индустрия. Затова въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки продължава да бъде от ключово значение за бъдещото развитие на пивоварния бранш.

"След като на 21 май тази година приключи общественото обсъждане на подготвения от МОСВ Законопроект за бъдещата депозитна система, очакваме последващите етапи за неговото приемане да продължат. Надяваме се МОСВ час по-скоро да рестартира диалога със заинтересованите страни и в дух на прозрачност и балансирани решения да се постигне напредък по темата“, съобщи изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова.

Тя заяви, че България има уникалния шанс да изгради успешна депозитна система съгласно изискванията на Регламента и в същото време да заимства най-добрите модели и практики, прилагани в 17-те страни на ЕС с такива система.

Според актуално проучване на „Ипсос“ 87% от българите на 15+ години са мотивирани срещу 10 евроцента депозитна такса да връщат PET бутилки и кенчета от безалкохолни напитки, бира и бутилирани води. Така ще се намалят и разходите на домакинствата, тъй като сега всички граждани плащат за една ПЕТ опаковка три пъти - чрез такса смет, чрез продуктовата такса, включена в крайната цена за консуматора, и трети път – с наказателната такса за нерециклираните пластмасови опаковки (т. нар. Plastic Levy). 

България е задължена да изгради такава система до края на 2028 г. съгласно Регламент  (EС) 2025/40 на ЕС за опаковките, но все по-тревожно изостава в този процес, вкл. и предвид условията за приемането ни в ОИСР.

Заплатите в пивоварната индустрия

Браншът осигурява работа на около 22 хил. души по цялата производствена и търговска верига. От тях 9% са директно заетите в пивоварните предприятия.

,,Средната работна заплата в тях надхвърля 1650 евро и остава най-високата в хранително-вкусовата промишленост. Всеки зает в бирената индустрия в България произвежда годишно 232 хил. литра пиво по данните за 2025 г.“, коментира Ивана Радомирова.

СПБ и синдикатите за 14-ти път подписаха поредния браншови колективен трудов договор. С него бирените компании осигуряват по-благоприятни от нормативно определените условия на труд, заплащане и развитие на човешкия капитал.

В рамките на 70-годишния юбилей на българската пивоварна наука беше отчетено, че през последните пет години са реализирани над 20 научни изследвания, свързани с технологията и качествата на пивото. Благодарение на новите изследвания и публикации на проф. Габриела Маринова, д-р Сергей Иванов, проф. д-р Донка Байкова,  гл. ас. д-р Петър Недялков и др. все повече хора знаят за антиоксидантите в бирата, полезното влияние на съставките и сортовете хмел в пивото, мястото на бирата в балансираната диета.

Тук са и най-авангардните РНК и метагеномни анализи, които картографират микробиома на бирата и подпомагат разработването на нови продукти и производствени технологии.