Татяна Хубенова: В страната има пълзяща, а не галопираща инфлация

Инфлацията в България все още е пълзяща, а не галопираща, защото е зависима от увеличението на цените в определени групи стоки и услуги, които са от основно значение за нарастващите разходи на бизнеса и населението. Този коментар в интервю за БТА направи проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България. Тя се позова на последните данни на Националния статистически институт, според които годишната инфлация в България се е ускорила до 18,7% през септември.

Ученият обаче не скри притеснението си, че се наблюдава прираст на разходната инфлация не само вследствие увеличение на цените на енергийните ресурси, но и като нарастващи разходи за образованието, които се увеличават с 5,4% за септември на месечна база.

Проф. Хубенова посочи, че ръст има и при лекарствата, в таксите за домакинствата – в плащането на стоки и услуги, които са свързани със сезона, като те чувствително са повлияли върху оценките на общия индекс на потребителските цени.

По думите ѝ на второ място по тревожност е енергийната инфлация, понесена като разходи на домакинствата за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива, където увеличението ес 4,2%. На трето място е инфлацията, която е малко по-забавена – при храните и безалкохолните напитки с увеличение от 2,3%.

Проф. Хубенова отчете, че има спад на цените при "развлечения и култура", "транспорт и съобщения", но потвърди, че затова пък силно са нараснали основните разходи на бюджетите на домакинствата. Тя определи като тревожна оценката на НСИ по отношение на измерването на бюджетите на 20-те процента от най-нискодоходните домакинства през т.нар. малка кошница.

Икономистът смята, че инфлацията няма да засегне еднакво различните социални групи – хората с различни доходи, а ще доведе до засилване на неравенствата. „Това прави актуална темата за политиката на доходите и нейното провеждане на основа на съгласие в тристранното партньорство на правителство, работодатели и профсъюзи“, настоява проф. Хубенова.

Въпреки усещането за тревожност заради последните инфлационни темпове в България, икономистът открои и няколко добри новини. Летните и есенните прогнози на Европейската комисия обещават успокояване на инфлацията в ЕС през 2023 г., като по оценки на ЕК хармонизираният индекс на потребителските стоки на годишна база за 2023 г. за България се очаква да се намали на 6,8%.

По думите на учения, чрез каналите на икономическата обвързаност и фиксираност на валутния курс на лева към еврото и подготовката за приемането на еврото, политиката на ЕЦБ за повишаването на лихвените проценти вече обуславя конкретни промени към повишаване на лихвените равнища и в България.

„Целта е с умерено повишаване на лихвите на банките да се успокоява инфлацията и темповете ѝ на растеж да спаднат средносрочно. Очакването е, че ще се свият нерационалните кредити, които са базирани на факта, че при растяща инфлация, е по-евтино да вземеш заем, ако лихвеният процент се обезценява по-бързо, посочи ученият. – Икономиката е инерционна система и колкото повече се сдържа инфлацията, толкова по-добри ще бъдат шансовете за нейното средносрочно ограничаване и намаляване.“

Проф. Хубенова не се ангажира с прогнози дали в края на годината в България ще бъде надхвърлен психологическият праг на инфлацията от 20%. „Трудно е да се прогнозира средногодишната инфлация към декември заради изключително кризисната ситуация на международния пазар на енергийни ресурси, преди всичко на природния газ и нефта, но и поради военновременната обстановка, в която се намираме“, каза икономистът.

Татяна Хубенова обясни това с очаквания за задействане на противодействащи фактори на инфлацията – с мерки, свързани с очакваната регулация по отношение на цените на синьото гориво или компенсаторните мерки в електроенергийния сектор, както и социална подкрепа на нискодоходни домакинства и социални групи в риск, както и по-ясни перспективи за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за домакинствата.

„Средносрочно много ще зависи от сформирането на работещо правителство с ясна бюджетна политика, която да подпомага борбата с инфлацията и по-справедливото ѝ отражение върху хората с по-ниски доходи, прогнозира ученият. – По принцип инфлацията не може да бъде равномерно компенсирана, но нормално е да има корекция към повишаване на заплатите в секторите, където темповете на растеж на възнагражденията несправедливо са изостанали.“