Образование и нетен доход в Европа: Колко повече печелят висшистите?

Само една година допълнително образование може да повиши доходите на човек в Европа с около 7%, показва докладът „Инвестиране в образованието 2025“ на Европейската комисия (ЕК). Следователно би трябвало във всички държави от Стария континент висшистите постоянно да печелят повече от хората със средно или по-ниско образование, пише Euronews.

Но до каква степен нивото на образование влияе върху доходите в Европа?

Според Евростат средният разполагаем нетен доход в Европейския съюз (ЕС), коригиран според размера на домакинството, е бил 21 644 евро през 2024 г. Това се отнася за общия доход на домакинството след данъци и други удръжки, който е на разположение за разходи или спестявания. Той обхваща доходите от работа, инвестиции и социални помощи.

Завършилите висше образование печелят с 38% повече от хората със средно образование

Този среден годишен нетен доход варира значително в зависимост от образователната степен: 17 517 евро за основно образование, 21 401 евро за средно и 29 490 евро за висше. Това означава, че завършилите висше образование в ЕС печелят с 38% повече от хората със средно образование и с 68% повече от хората с основно образование.

Разликата в доходите между висше и средно образование в Европа варира от 6% в Исландия до 62% в Турция. Сред държавите членки на ЕС тя варира от 15% в Австрия до 57% в Литва.

Регионални тенденции: Източна срещу Северна Европа

Разликата в заплащането на високообразованите работници спрямо тези със средно образование показва регионална тенденция. Тя е най-голяма в Източна и части от Югоизточна Европа, най-малка в Северна Европа и умерена в Западна Европа.

Освен в Турция (62%) и Литва (57%) големи разлики се наблюдават в Албания (54%), Румъния (51%), България и Черна гора (по 48%), Латвия (44%) и Сърбия (40%). В тези страни наличието на университетска диплома осигурява значително по-висока заплата.

В скандинавските страни и части от Централна Европа разликата в доходите, свързана с образованието, е относително малка. Тя възлиза на 6% в Исландия, 9% в Норвегия, 16% в Швеция, 19% в Дания и 15% в Австрия.

Сред петте най-големи икономики в Европа разликата в доходите на лицата с високо и средно ниво на образование е умерена и близка до средната за еврозоната (31%). Както в Италия, така и в Германия разликата възлиза на 30%, в Обединеното кралство се наблюдава разлика от 33%, а във Франция и Испания тя е 34%.

Висше срещу основно образование: по-голяма разлика в доходите

В ЕС, ако се сравни средният годишен нетен доход, разликата между висшето и основното образование се увеличава до 68% спрямо 38% за разликата между високото и средното образование.

Сред страните от блока разликата при заплащането за основно и висше образование варира от 29% в Дания до 178% в България. Най-скромните разлики се наблюдават в Исландия (14%) и Норвегия (24%).

В седем държави висшистите печелят поне два пъти повече от хората с ниско образование: България (178%), Румъния (148%), Сърбия (114%), Турция (111%), Албания (108%), Северна Македония (106%) и Черна гора (100%).

Тези страни също така са сред държавите с най-ниските минимални заплати в Европа.

Разликата е под 50% в осем страни: Исландия (14%), Норвегия (24%), Дания (29%), Финландия (36%), Нидерландия (41%), Швеция и Словения (по 48%) и Австрия (49%).

По-големи разлики в страните с ниски доходи

Любопитно е, че страните с по-ниски доходи са склонни да имат по-големи разлики в това отношение.

Например, сред хората с висше образование 10-те страни с най-ниски средни годишни нетни доходи са: Албания (4348 евро), Северна Македония (4919 евро), Черна гора (6429 евро), Турция (7542 евро), Сърбия (8598 евро), Унгария (11 580 евро), Словакия (11 752 евро), Румъния (12 463 евро), България (12 569 евро) и Гърция (14 166 евро).

Разликата между доходите и нивото на образование

Разликите в данъчните системи и тези за социални трансфери са основната причина за разликите в нетните доходи между високообразованите и хората със средно или ниско образование в различните страни.

Д-р Габриел Заюр, социален експерт в Агенцията на Европейския съюз за основните права, подчерта ролята на „дизайна на данъчните облекчения“ и отбеляза, че цифрите се отнасят до доходите след данъците и системите за социални трансфери.

Структурата на пазара на труда е друг фактор. „Специфичните за всяка страна фактори, като силата на профсъюзите, обхватът на колективните трудови договори и качеството на работната среда, също играят значителна роля“, се посочва в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Заюр посочва също така строгите минимални стандарти, значителните социални придобивки и активните политики на пазара на труда в скандинавските страни, Нидерландия и Австрия.

„Малката разлика в доходите не е провал на висшето образование, а успех на социалния модел“, твърди той.

Д-р Габриел Заюр казва още, че в Германия, Австрия и Швейцария двойните системи за висше образование и професионално обучение могат да насочат завършилите с основно образование към продуктивни и добре платени позиции.

„Доходите на хората със средно образование се повишават, което намалява разликата между завършилите висше образование без значително преразпределение“, добавя той.

В страните, където високообразованите хора печелят значително повече от останалите, Заюр отбелязва влиянието на по-слабите социални мрежи, по-големите разлики в производителността между секторите и по-широкото разпространение на малките фирми.