Народното събрание одобри на първо четене три законопроекта за фалит на физическите лица

Народното събрание одобри на първо четене три законопроекта за несъстоятелност на физическите лица. Трите законопроекта въвеждат възможността за обявяване на фалит от физическите лица, съобщи БТА.

Законопроектът, с вносители депутати от "БСП-Обединена левица" (БСП-ОЛ), бе приет със 148 гласа "за", един - "против" и 52 - "въздържал се". Този с вносител народни представители от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) бе подкрепен със 137 гласа "за", 31 - "против" и 30 - "въздържал се". Законопроектът с вносител Министерския съвет бе подкрепен на първо четене със 195 гласа "за", нито един "против" и девет - "въздържал се".

Според текстовете на левицата неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на най-малко 90 дни не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност пет минимални работни заплати. В съответствие с доходите, имуществото и задълженията се предвижда няколко варианта за обявяване в несъстоятелност на длъжника. Той може да получи план за погасяване, да бъде обявен в несъстоятелност с осребряване на имуществото или да се обяви в несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Предложението в проекта на левицата е задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на 18-месечен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване. При липса на доходи и имущество срокът за погасяване е една година, считано от обявяването в несъстоятелност. Предвижда се съдът по несъстоятелност да е окръжният съд по настоящия адрес на физическото лице.

Според текстовете на депутатите от ПП-ДБ се изисква от длъжника да упражнява предоставените му права добросъвестно, предвиждат се и критерии за добросъвестност и се регламентират хипотези, свързани с изключването на наличието на добросъвестност.

С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността, като съдът по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията на длъжника, посочват вносителите на законопроекта, цитирани в доклада на водещата комисия.

В производството интересите на кредиторите и длъжника се упражняват и контролират от синдик, като функциите могат да се възлагат и на държавен съдебен изпълнител. На синдика се заплаща възнаграждение за конкретно извършени действия, а при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 2% от стойността на осребреното имущество.

Синдикът представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, проверява техните вземания, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. С текстовете се предлага окръжният съд да обяви неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 24 минимални работни заплати за период от повече от 12 месеца. След обявяване на неплатежоспособността съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи.

Предлага се задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на имущество с изтичане на петгодишен срок от постановяване на решението за обявяване в неплатежоспособност.

Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица на Министерския съвет въвежда производството по несъстоятелност, а също предвижда с цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника да се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността. Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, както и данни за имуществото.

Предвижда се за откриването на производството да се заплаща проста такса, като съдът по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.

В производството се назначава синдик, който представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Предвиден е срок за предявяване на вземанията до два месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а възнаграждението на синдика е в размер на една минимална работна заплата за конкретно извършени действия, като при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 5% от стойността на осребреното имущество.

В законопроекта на правителството се предлага окръжният съд да обяви неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от шест месеца.

След обявяване на неплатежоспособността съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи.

Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото се предоставя възможност за доброволно изпълнение чрез утвърждаване на план за погасяване. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и постановява започване на осребряване на имуществото.

Предвижда се задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на три годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, когато са удовлетворени поне частично кредиторите. При липса на имущество се предлага погасяването да настъпи в петгодишен срок. Предвижда се информацията относно производството по несъстоятелност да се публикува в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието.

Припомняме, че приемането на закон за несъстоятелност на физическите лица трябва да запълни празнотата и да уреди производството в съответствие с обществените очаквания, както и да изпълни ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост.