Над 10 хил. жалби са изпратени до омбудсмана тази година

От началото на 2025 година до средата на декември в институцията на омбудсмана са постъпили над 10 хил. жалби и сигнала, съобщиха от нейния пресцентър. Броят е равен на този от предходната година.

Близо 70 хил. граждани са получили съдействие от институцията на омбудсмана чрез консултации, проверки, препоръки, изнесени приемни и активна намеса пред държавни и местни органи.

И през тази година по традиция най-голям дял от жалбите са свързани с нарушени потребителски права. Ако се обединят всички сигнали срещу доставчици на комунални и финансови услуги – топлофикационни дружества, ВиК оператори, електроснабдяване, телекоми, банки, застрахователи и фирми за бързи кредити – те формират близо една трета от всички оплаквания, постъпили до средата на декември.

Само жалбите срещу топлофикационните дружества са близо 700, а тези, свързани с ВиК услугите – над 570, като тежката водна криза през 2025 г. в редица региони допълнително изостри общественото напрежение.

Ключови предложения на омбудсмана, изложени в становището по новия Закон за ВиК и внесени в Народното събрание, вече са възприети. Сред тях са: отпадане на „такса водомер“; премахване на изискването в рамките на една обособена територия да оперира само един ВиК оператор; въвеждане на механизъм за компенсации за гражданите при некачествена вода, включително когато от чешмите тече кал или водата е под нормативните стандарти.

В рамките на жалбите срещу фирми за бързи кредити институцията на омбудсмана отчита и конкретен нормативен резултат след отправено предложение до БНБ. Вследствие на това е направена промяна, съгласно която при влязло в сила съдебно решение за нищожност на договора информацията за задължението следва да бъде коригирана, което позволява гражданите да бъдат заличавани от регистрите като длъжници.

Сред водещите групи жалби през 2025 г. са и сигналите за нарушено право на собственост и икономическа свобода, свързани със строителни и устройствени ограничения, отчуждителни процедури, реституция и спорове за общинска и държавна собственост, както и множество петиции срещу нарушаване на екологични норми от инвестиционни намерения или срещу замърсяване на околната среда от фабрики и заводи.

Жалбите и сигналите за нарушено право на достъп до правосъдие са близо 500. В тази група се открояват и жалбите срещу действията на частни съдебни изпълнители, включително за запори върху несеквестируеми доходи.

В немалко случаи граждани твърдят, че разбират за започнало срещу тях изпълнително производство едва след блокиране на средствата им. Чести са и жалбите, че несеквестируемите средства могат да бъдат теглени единствено на банкови каси, но не и от банкомат. Това особено засяга възрастните и трудноподвижните хора със запорирани банкови сметки. В тази връзка институцията на омбудсмана е изпратила препоръка до Асоциацията на банките в България с настояване да бъдат обсъдени възможности за теглене на несеквестируеми средства и от банкомат.

Пенсионерите и хората с увреждания остават сред най-засегнатите групи. Особено тревожни са сигналите за забавяне или спиране на плащания по линия на ТЕЛК, като в десетки случаи след намесата на институцията на омбудсмана гражданите получават своите забавени средства.

Над 460 жалби и сигнали, свързани с правата на децата, са постъпили до средата на декември 2025 г. Сред най-честите оплаквания са за достъп до образование на деца със СОП, защита от насилие, защита правата на децата с увреждания. В редица подписки се настоява за прозрачност, откритост и публичност при обсъждането на ключови промени в образователната система. По всички тях омбудсманът е изразил принципна подкрепа в становища пред МОН.

През 2025 г. дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права и свободи на човека” отчита над 1000 жалби и сигнали. Данните очертават висока обществена чувствителност към нарушения на основни права, особено при задържане, лишаване от свобода, предоставяне на социални и здравни услуги, миграция и закрила на уязвими групи.

През годината дирекцията е извършила 34 планирани и внезапни проверки в затвори, следствени арести, психиатрични болници, домове за възрастни и деца, центрове за настаняване, полицейски структури и миграционни обекти в цялата страна. Проверките са насочени към условията на живот, начина на отнасяне към лица в уязвимо положение и спазването на международните стандарти за правата на човека.