Поколението Z води иранското въстание. Но как трябва да реагира Западът?

Масовите протести в Иран продължават вече трета седмица. Демонстрациите избухнаха след смъртта на млада жена, Махса Амини, която е била задържана от полицията, защото не е покрила тялото си по подходящ начин. 

Размириците в Иран се случват в чувствителен момент за отношенията му със Запада във връзка със спрените ядрени преговори. Тъй като се засилват опасенията, че иранското правителство все по-често използва насилие срещу протестиращите, западните столици са подложени на натиск от страна на групи, които отдавна се противопоставят на дипломацията с Иран, да прекратят ядрените преговори. 

Европа и Съединените щати не трябва да се поддават на този натиск. Дипломатическият път към възстановяване на ядреното споразумение, а не бомбите или още повече санкции, остава най-добрият изход - както за Запада, така и за иранския народ, пише в свой анализ Ели Геранмайе, заместник-директор в програма „Близък изток и Северна Африка“ на European Council on Foreign Relations. 

От самото си създаване Ислямска република Иран се е сблъсквала с безброй протести в отговор на икономически, социални и политически недоволства - като например масовите демонстрации през 2017 и 2019 г. Едва през изминалата година учители и работници стачкуваха заради заплати, а други излязоха на улицата заради липсата на достъп до вода.

Събитията от последните седмици обаче са поразителни заради големия брой млади участници от "поколението Z"*, особено жени, които излязоха на улицата, за да поискат отговорност за смъртта на Амини, отмяна на законите за хиджаба и премахване на така наречената морална полиция в Иран. Младите жени свалят задължителните си забрадки и ги подпалват, режат косите си като символ на по-широки протести срещу управляващата система, която ги проваля. Те мобилизираха мъже и жени от различни поколения и социално-икономически слоеве да се присъединят към тях, а политици, активисти за граждански права, технологични компании, спортни деятели и известни личности - както в Иран, така и извън него - подкрепят гласно каузата. Всъщност исканията на протестиращите бързо станаха по-амбициозни, като в различни градове прозвучаха скандирания „Смърт на диктатора" - ясна препратка към върховния лидер на страната и падането на Ислямската република. 

Отговорът на иранските власти беше очаквано авторитарен: до момента официалният брой на жертвите е 41 (по някои оценки над 80); многократно е прекъсван достъпът до интернет; ООН предупреди за масови арести на активисти, адвокати и журналисти - някои от които подкрепят ангажираността със Запада и възстановяването на ядреното споразумение.

В сравнение с бруталните репресии по време на протестите през 2019 г. обаче е ясно, че в момента властите не разгръщат цялата сила на иранския апарат за сигурност срещу протестиращите. Една от причините може да бъде, че за разлика от 2019 г. при относително умереното правителство на Хасан Рухани, сега твърдолинейните фракции контролират всички основни държавни институции. Като такива те носят пълната отговорност за събитията по улиците. Възможно е също така управляващите твърдолинейни фракции все още да не разглеждат поколението Z като голяма заплаха - и вместо това да използват тази възможност, за да арестуват политически фигури и активисти, за които се опасяват, че биха могли да представляват реален риск за тяхното управление. Но ако оценката на властите се промени, те вероятно ще действат с още по-голяма сила, отколкото преди три години, за да възстановят контрола.