IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

По-важното от миналата седмица 

България избра парламент, Европа се откъсва от русия газ, а Русия анексира незаконно 4 области в Украйна 

08:00 | 03.10.22 г.
Автор - снимка
Създател
В събота официално бе даден старт на работата на новата газова връзка с Гърция IGB. Снимка: МС
В събота официално бе даден старт на работата на новата газова връзка с Гърция IGB. Снимка: МС

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

В събота официално бе даден старт на работата на новата газова връзка с Гърция IGB. Всички кранове на връзката бяха отворени в 7 часа и България вече получава газ по нея. В първия работен ден на IGB се очаква по газопровода да постъпят над 29 171 MWh, а за целия октомври прогнозата е за 888 801 MWh. По време на приветствията беше изтъкната важността на тази нова енергийна инфраструктура, която повишава сигурността на региона и втвърдява позициите ни при преговори за доставките на природен газ.

Цената на газа за октомври поевтинява с почти 34% спрямо тази за септември, стана ясно в събота след закрито заседание на регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. Цената за десетия месец на годината е 233,36 лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.  За септември утвърдената от регулатора цена беше 353,21 лв./MWh, което означава, че цената на природния газ за октомври е по-ниска с близо 34%.  

Държавата успя да пласира едва 150 млн. лв. при търсени 200 млн. лв. при нова емисия 5,5-годишни ДЦК – заради слаб интерес. Подадените поръчки са били за едва 203,85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1,02. Доходността е 4,13% - с 223 базисни пункта над нивата по германския дълг, което показва още по-разширяващ се спред спрямо предишните аукциони. До края на 2022 г. трябва да се наберат около 1,7 млрд. лв., необходими за покриване на падежите и бюджетния дефицит.

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на юли е над 42,071 млрд. евро, което е с 3,8% (1,548 млрд. евро) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 53,2% от прогнозирания от Българската народна банка брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на централната банка. За сравнение, през юни дългът се увеличи с 4,1% (1,647 млрд. евро) на годишна база. 

А в неделя България избираше нов парламент. Коалицията ГЕРБ-СДС печелят 23,5% от гласовете на четвъртите парламентарни избори в последната година и половина, показват данните на социологическата агенция „„Галъп Интернешънъл“, с която работи Investor Media Group при 100% паралелно преброяване на гласовете. „Продължаваме промяната“ печели 19,5% от гласовете, а ДПС напредва до 15,2% като трета политическа сила.  Според тези данни „Възраждане“ изпреварват БСП и са четвърта политическа сила с 10,0% от гласовете, а БСП печели 8,9%. 

„Демократична България“ е шестата политическа сила със 7,0% от гласовете, а „Български възход“ получава 4,7%. „Има такъв народ“ остава под 4-процентната граница за влизане в Народното събрание. Според агенцията избирателната активност възлиза на 39,5%, а 3,4% са гласували с "Не подкрепям никого". 

Европа, ЕС и еврозоната

Руският президент Владимир Путин обяви анексирането на украински територии в нарушение на международното право. Въпросните региони са Херсон, Донецк, Луганск и Запорожие. Европейската комисия вече предложи допълнителен пакет от санкции срещу Русия. Ако предложението бъде прието от държавите членки, ЕС ще се присъедини, наред с другото, към вече договорения в рамките на Г-7 таван на цените на петрола. В него се предвижда, че руският петрол може да се купува само на цени под определена граница. В отговор на руската анексия САЩ обявиха и допълнителни санкции срещу руски правителствени представители и военни.

Тази седмица двата газопровода „Северен поток” 1 и 2, свързващи Русия и Германия, спряха работа заради проблеми с налягането след необичайни изтичания на газ - по две в зоните на Швеция и на Дания. Кремъл отхвърли обвиненията в саботаж. 

Според представители на ЕС саботаж вероятно е причината за течовете по газопроводите „Северен поток" 1 и 2. Представителят на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел заплаши с нови санкции срещу Русия, ако подозренията се потвърдят. Всяко умишлено нарушаване на функционирането на европейската енергийна инфраструктура е „напълно неприемливо" и ще бъде посрещнато със „силен и съвместен отговор", заяви Борел. Междувременно беше открит нов газопровод от Норвегия за Полша.

Държавите от ЕС се споразумяха, че в бъдеще енергийните компании ще трябва да предават част от извънредните си печалби на държавата. Понастоящем производителите на по-евтина електроенергия (напр. от слънцето, вятъра, ядрената енергия или въглищата) могат да продават на високи цени. Приходите им от тези така наречени "свръхпечалби" ще бъдат ограничени до 180 евро на мегаватчас в бъдеще. Приходите трябва да се използват за финансиране на облекчения за гражданите.

Преди това 15 държави членки на ЕС (вкл. и България) поискаха от ЕК в писмо да въведе таван на цените на газа в целия ЕС. Сред подписалите страни са и Франция, Италия, Белгия и Гърция. Конкретно ЕК е призована незабавно да представи предложение за максимална цена на газа. Тя следва да се прилага както за доставките на газ от чужбина, така и за сделките на пазарите на едро в ЕС. Държавите оставят отворен въпроса за размера на цената. Комисията все още не е направила конкретни предложения за таван на цените на газа.

Инфлацията в еврозоната се повиши с 10,0% през септември в сравнение със същия месец на миналата година (август: +9,1%).

Английската централна банка планира да реагира на сътресенията на британските финансови пазари с нова програма за изкупуване на облигации. До октомври централната банка ще изкупува толкова държавни облигации, колкото е необходимо, за да „възстанови нормалните пазарни условия". Сътресенията се засилиха след представянето на проектобюджета от новия британски министър-председател Лиз Тръс и нейния министър на финансите Куаси Куартенг. Наред с другото, британският паунд поевтиня до рекордно ниско ниво, а доходността по британските държавни облигации се повиши. Плановете на правителството са да премахне изцяло най-високата ставка на данъка върху доходите. Така хората, които печелят повече от 150 000 паунда, ще плащат 40% данък върху доходите вместо 45% - същата ставка като тези, които печелят около 50 000 паунда или повече. Надеждата на правителството е, че намаленията на данъците ще се изплатят чрез увеличаване на икономическия растеж.

За първи път от създаването си през 2010 г. Европейският съвет за системен риск (ЕССР) издаде „общо предупреждение". „Установени са редица сериозни рискове за финансовата стабилност", които „могат да възникнат едновременно, като по този начин си взаимодействат и засилват въздействието си", заяви ЕССР. Например повишаването на цените на енергоизточниците и ограниченото им предлагане генерират до напрежение в балансите на дружествата и домакинствата. Рискът от спад в цените на активите, особено в сектора на недвижимите имоти, също е сериозен, се казва в доклада. Освен това експертната група посочва нарастващата опасност от кибератаки поради войната в Украйна.

След победата си на парламентарните избори в Италия новият кандидат за министър-председател Джорджа Мелони обеща „пълна подкрепа" за Украйна дори при ново правителство, ръководено от нея. Междувременно се появиха спекулации, че лидерът на „Лига" Матео Салвини няма да си върне предишния пост на министър на вътрешните работи, тъй като срещу него са повдигнати обвинения за лишаване от свобода и злоупотреба със служебно положение. На изборите в Италия десният лагер, воден от постфашистката партия Fratelli d'Italia (FDI) (Италиански братя), си осигури абсолютно мнозинство в двете камари на парламента.

Броят на безработните в Германия е намалял с 62 000 души до 2,486 млн. души през септември в сравнение с предходния месец. Това обаче е с 21 000 повече, отколкото през същия период на миналата година, което според Федералната агенция по заетостта се дължи и на регистрацията на украински бежанци. Коефициентът на безработица спадна с 0,2 процентни пункта в сравнение с август до 5,4% (без промяна в сравнение със същия месец на миналата година).

Инфлацията в Германия се повиши до 10,0% през септември (август: +7,9%). В края на август, наред с други неща, изтече срокът на валидност на отстъпката за бензин и дизел и на билета за 9 евро.

Според последната съвместна икономическа прогноза на водещите икономически институтибрутният вътрешен продукт на Германия ще се свие с 0,4% през следващата година. За тази година се предвижда растеж от едва около 1,4%. Инфлацията ще бъде средно 8,4% през тази година и 8,8% през следващата. Връщане към целевата стойност от 2% се очаква едва през 2024 г. В съвместната диагностика участват Институтът за икономически изследвания "Лайбниц" в Есен (RWI), Институтът "Лайбниц" в Хале (IWH), мюнхенският институт Ifo и Институтът за световна икономика в Кил (IfW).

Президентите на Сърбия и на Северна Македония използваха присъствието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в София на 1 октомври, за поискат повече помощ от ЕС, за да преминат през зимата. „Ще имаме трудна есен и трудна зима, макар да се надявам, че не толкова, колкото каза Фон дер Лайен", отбеляза сръбският премиер Александър Вучич, който пристигна за церемонията по започването на търговските операции на интерконектора между България и Гърция. „Ние не можем да се справим с тези цени на енергията и ако попаднем в списъка на ЕС, ще се още по-благодарни", добави Вучич, като благодари на Фон дер Лайен, че се е отнесла "много любезно" за подкрепата за довършването на интерконектора между България и Сърбия и за планирането на газова връзка между Сърбия и Северна Македония.

На следващия ден, гласувайки на изборите, президентът Румен Радев призова Европейският съюз да подкрепи финансово Северна Македония при вноса на ток от България. „България е основен износител на електроенергия и има готовност да увеличи износа си за Република Северна Македония в съответствие с нормите на европейския пазар и интересите на българските граждани“, каза президентът, повтаряйки думите си от събота пред президента на страната Стево Пендаровски и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Северна Америка

Брутният вътрешен продукт на САЩ се свива през първата половина на годината. След спада на икономическото производство с 1,6% през първото тримесечие, през второто тримесечие БВП се сви с 0,6% (на годишна база). По данни на Министерството на търговията спадът през второто тримесечие се дължи главно на по-ниските запаси и инвестиции на предприятията, както и на намаляването на публичните разходи. От друга страна трендът бе подкрепен от износа и потребителските разходи.

Азия

Китай ще изостане по икономически растеж от останалата част от Азия за първи път от 1990 г., сочат нови прогнози на Световната банка. Това се дължи главно на местната политика за нулев ковид, както и на кризата на жилищния пазар. Световната банка ревизира прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт във втората по големина икономика до 2.8% в сравнение с 8.1% миналата година.

Глобалната икономика 

ОИСР очаква световната икономика да отслабне заради руската агресивна война срещу Украйна. Глобалният брутен вътрешен продукт ще нарасне само с 3,0% през тази година и с 2,2% през следващата, посочва организацията в последната си прогноза. Много индустриални държави, включително Германия, ще изпаднат в рецесия през 2023 г.

Последна актуализация: 22:18 | 02.10.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

Финанси виж още