Макрон посвети последното тримесечие на интензивната външна политика

След шестмесечното френско ротационно председателство на ЕС през първата половина на 2022 г., което се оказа много натоварено и интензивно заради руската инвазия в Украйна, никой не очакваше, че последните три месеца от годината френският президент Еманюел Макрон ще се посвети на още по-интензивна дипломация, насочена в най-различни посоки. Още повече, че след парламентарните избори във Франция през юни партията на Макрон изгуби абсолютното си  мнозинство в парламента и в началото на втория си петгодишен мандат президентът се оказа принуден да се бори с двоен вътрешен враг -  крайната десница, представила се неочаквано добре на изборите и  широкото ляво обединение, включващо социалисти, еколози, комунисти и радикално леви. Това предполагаше, че ако иска да прокара планираните реформи – екологичен енергиен преход, увеличаване на възрастта за пенсиониране, затягане на миграционните правила и реформиране на системата за социалните помощи, Макрон трябваше да се фокусира върху вътрешната политика и да остави на Чешкото ротационно председателство на ЕС да се занимава с делата на европейско и международно ниво.

Но след три летни месеци на планиране на вътрешнополитическата си стратегия при новото разпределение на силите във френския парламент, френският лидер започна ударно нов външнополитически сезон с пламенна реч на годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември. Последва поредица от срещи на върха, двустранни срещи на високо равнище,  държавна визита в САЩ, международни конференции и дори Мондиал, които се струпаха в рамките на три месеца и се превърнаха в отлична възможност за френския управник да покаже на практика какво означава външнополитически макронизъм в действие. Енергичната външна политика и серията от паметни изказвания на Макрон породиха обаче и доста смесени реакции, паралелно с нововъзникнали заради обстоятелствата кризи в отношенията на Франция с традиционни нейни съюзници, като Италия, Германия или САЩ.

През септември в Общото събрание на ООН Макрон определи руската инвазия в Украйна като завръщане към ерата на империализма и на колониите и изтъкна, че мирът може да бъди възстановен само чрез споразумение, което е в съответствие с международното право. Той изтъкна и, че войната в Украйна не трябва да бъде един конфликт, към който някои страни в света остават безразлични. Защото, според Макрон, съвременният империализъм не е източен или западен, а приема формата на териториална инвазия, подкрепена от глобализирана хибридна война, която използва цените в енергетиката, хранителната сигурност, ядрената безопасност, достъпа до информация и движението на хората като оръжия, за да разделя и унищожава. Освен всичко това пред ООН Макрон се обяви и срещу разделенията в света, в който най-уязвимите народи са винаги най-тежко засегнати от кризи, климатични изменения, пандемии и нарастващите цени на храните, отбелязва „Политико”. Той призова за нов финансов пакт между Севера и Запада, който ще е от полза за планетата и ще предостави равни възможности на човечеството.

По същото време Германия обяви отпускане на помощи в размер на 200 милиарда евро за подпомагаме на  домакинствата и бизнеса заради повишилите се в резултат на войната в Украйна енергийни цени, припомнят Deutsche Welle и Politico.  И това не се хареса на много страни в ЕС, които не можеха да си позволят лукса да отпуснат такива големи суми за своите домакинства и бизнеси. Най-отявлени критики към германския план за помощи дойдоха от десницата в Италия, която към онзи момент работеше по съставяне на новото италианско правителство. Но Франция също показа раздразнение от германските действия, които Берлин предприе, без да информира най-големия си съюзник в ЕС – Париж. А такова уведомяване би трябвало да има, тъй като отпускането на подобна огромна сума от Берлин за подпомагане на германците има риск да изкриви общия европейски пазар, посочва Deutsche Welle . Това бе първата пукнатина в съюза Франция-Германия, смятан за двигател в ЕС. Втората пукнатина дойде, когато през октомври в кулоарите на срещата в Брюксел на министрите на отбраната на страните от НАТО Германия и още 14 държави станаха съюзници в инициатива „Европейски небесен щит”, целяща да укрепи отбранителните им способности и да им даде възможност да придобиват съвместно противовъздушни системи. Но Франция, която пък работи по съвместен противоракетен щит с Италия, се оказа извън 14-те страни в новообявеното партньорство, припомня Deutsche Welle.  Така Макрон, който тъкмо в ООН се беше обявил срещу  разделенията в света, се оказа в ситуация на разделение между Франция и Германия в ЕС.  И заради натрупаните разногласия планираното за октомври съвместно френско-германско министерско заседание бе отложено чак за втората половина на януари догодина.

А Макрон се обърна към Италия и използва повода на участие в конференция за мир в Рим, за да стане първият чуждестранен лидер, който се запозна лично с новия италиански  премиер Джорджа Мелони. Неофициалната среща между двамата породи много критики във Франция, където някои медии продължават и досега да наричат Мелони „постфашистка лидерка”, въпреки че тя неведнъж обяви, че фашизмът и неговите производни никога не са били „нейната кауза”. Пренебрегвайки тези критики Макрон се видя с Мелони в кулоарите на конференцията за климата COP 27 в Шарм ел Шейх в Египет. Но точно тогава между Рим и Париж се разрази истинска буря заради твърдия курс на новото италианско правителство срещу корабите на хуманитарни организации, спасяващи мигранти в Средиземно море. В края на тази буря Франция бе принудена от обстоятелствата за първи път, откакто започна миграционният натиск Централносредиземноморския маршрут, да допусне кораб на хуманитарна организация с мигранти да акостира във френско пристанище. Това отново породи вътрешни критики по адрес на Макрон, че е станал прекалено мекушав по миграционния въпрос, а във външнополитически план френският президент изглеждаше сякаш победен от новия италиански премиер, коментираха италиански издания.

Нововъзникналото напрежение с Рим донякъде засенчи енергичния призив на Макрон, отправен на COP 27 в началото на ноември към САЩ, Китай и други неевропейски богати страни да поемат техния дял, за да помогнат на по-бедните страни да се справят с климатичните промени. С този призив Макрон отново се върна към ролята на защитник на обединението. След мъчителни преговори участниците в COP 27, се вслушаха все пак в призива на Макрон, подкрепен и от други държавници, и постигнаха съгласие за създаване на специален фонд за компенсация на загубите и щетите на по-бедните страни, засегнати от климатичните промени. Но предстои да се види откъде ще дойдат парите в този фонд и кои страни ще се възползват от тези средства.

След COP 27 Макрон направи хеттрик от изяви на три срещи на върха – на Г-20 на остров Бали в Индонезия, на Организацията за Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в Банкок в Тайланд и на срещата на върха на франкофонските държави в Джерба в Тунис.

Форумът на Г-20 (САЩ, Китай, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Бразилия, Аржентина, Канада, Индия, Индонезия, Южна Корея, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Турция, Южна Африка, Австралия и ЕС) бе платформата, на която френският президент представи амбициозния си проект за финансов пакт между Севера и Юга и обяви, че през юни догодина в Париж ще има международна конференция, посветена на този въпрос.