Бюджетната дерогация на ЕС отпада в края на годината

В края на годината ще отпадне клаузата за дерогация, която позволява на страните от Европейския съюз (ЕС) да не се съобразяват с бюджетните изисквания от Пакта за стабилност и растеж, става ясно от публикувани нови насоки на Европейската комисия (ЕК) за държавите членки на блока.

Според изпълнителния орган на блока „фискалните политики следва да са насочени към осигуряването на средносрочна устойчивост на обслужването на дълга, а също и към насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж във всички държави членки“.

Дезактивиране на общата клауза за дерогация

„Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която предвижда временно отклонение от бюджетните изисквания, които обикновено се прилагат в случай на сериозен икономически спад, ще бъде дезактивирана в края на 2023 г.“, изтъкват от ЕК.

Приключването на периода, през който беше в сила тази клауза, ще доведе до възобновяване на специфичните за всяка държава препоръки относно фискалната политика, които са количествено определени и диференцирани въз основа на предизвикателствата, свързани с публичния дълг на държавите членки, подчертават от Брюксел.

Междувременно продължават обсъжданията на преразгледаната рамка за икономическо управление въз основа на насоките на ЕК, представени през ноември.

„Докато не започне да функционира нова рамка за икономическо управление и с оглед на новата реалност след пандемията, не е целесъобразно да се възобнови прилагането единствено на правилата на Пакта за стабилност и растеж, които бяха в сила преди задействането на общата клауза за дерогация през 2020 г.“, изтъква изпълнителната власт на блока.

Тъй като все още не е въведена нова правна рамка, основана на резултатите от текущия преглед на икономическото управление, действащата правна рамка продължава да се прилага. Същевременно, за да се даде възможност за ефективен преход към функционирането на бъдещия набор от фискални правила на ЕС и за да се вземат предвид настоящите предизвикателства, някои елементи от насоките за реформа на ЕК биха могли да бъдат включени в цикъла на фискалния надзор.

Ето защо Комисията е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки относно фискалната политика за 2024 г., които включват количествено изискване, както и качествени насоки относно инвестиционните и енергийните мерки. Тези препоръки ще бъдат в съответствие с критериите, предложени в насоките на изпълнителната власт на блока, като същевременно ще останат в съответствие с действащото законодателство съгласно Пакта за стабилност и растеж.

Насоки относно изготвянето на планове за стабилност и конвергенция

Държавите членки се приканват да определят в своите програми за стабилност и конвергенция фискални цели, които отговарят на критериите за фискална корекция, определени в насоките за реформи на Комисията. Те се приканват също така да обсъдят как техните планове за реформи и инвестиции се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж в съответствие с критериите, определени в насоките за реформи.

Поради това ЕК е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки относно фискалната политика за 2024 г., които са:

- в съответствие с фискалните цели на държавите членки, определени в техните програми за стабилност и конвергенция, доколкото тези цели не са в разрез с това да се гарантира, че съотношението на държавния дълг към БВП намалява или остава на разумно равнище и че бюджетният дефицит е под референтната стойност от 3% от БВП в средносрочен план;

- количествени и диференцирани въз основа на предизвикателствата, свързани с държавния дълг на държавите членки;

- формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в насоките за реформи на Комисията.

Освен това ЕК ще продължи в своите специфични за всяка държава препоръки относно фискалната политика да поставя акцент върху публичните инвестиции. Всички държави членки следва да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното усвояване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално за екологичния и цифровия преход.

Специфичните за всяка държава препоръки също така ще предоставят насоки относно фискалните разходи за енергийни мерки.

Прилагане на процедурата при прекомерен дефицит

Като се има предвид продължаващата висока несигурност по отношение на макроикономическите и бюджетните перспективи на този етап, ЕК счита, че през тази пролет не следва да се взема решение дали по отношение на държавите членки да бъде открита процедура при прекомерен дефицит. В същото време Комисията ще предложи на Съвета да започне такива процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.

Държавите членки следва да вземат предвид това при изпълнението на своите бюджети за 2023 г. и при изготвянето на своите програми за стабилност и конвергенция тази пролет, както и на проектите на бюджетни планове за 2024 г. тази есен.

Предстоящи предложения относно икономическото управление

Обсъжданията на реформата на рамката за икономическо управление напредват в съответствие с насоките на Брюксел, представени през ноември 2022 г., като се очертават мнения по няколко ключови въпроса.

ЕК възнамерява да внесе законодателни предложения след предстоящия Съвет по икономически и финансови въпроси и Европейския съвет през март 2023 г.