С наближаването на изборите гръцките партии се борят за гласовете на изгубеното поколение

Политици, които се борят за гласове на изборите в Гърция в неделя (21 май), се обръщат към You Tube и TikTok, за да спечелят по-младото поколение, което отдавна усеща, че годините на кризи му е коствало младостта, пише Ройтерс.

Ирини Балиака е пример за това. Десет години след като влязла в университета с надеждите да стане учителка по физика, съчетаването на няколко работни места, за да плаща сметките си, докато Гърция преживя дълбока икономическа криза и последвалите пандемия и криза с разходите за живот, са я отдалечили от тази амбиция.

„Това, което си представях на 18 години, е на светлинни години от начина, по който живея на 28“, казва студентката по физика. „Не зная как може да не ни наричат изгубено поколение. Чувствам се така, сякаш съм изгубила мача още преди да е започнал“, казва Балиака.

Привличането на хора на нейната възраст се оказва предизвикателство за партиите от целия политически спектър преди изборите на 21 май, тъй като политическите обещания изглежда не достигат до поколението, което ще бъде от жизненоважно значение за перспективите пред икономиката на Гърция, докато населението застарява.

Заради новата избирателна система убедителен победител е малко вероятен в неделя, така че всеки глас е от значение.

Обществени допитвания дават преднина на управляващата консервативна партия „Нова демокрация“ пред лявата „Сириза“. Сред младите избиратели левите опозиционни партии са по-популярни, но мнозина все още не са решили за кого да гласуват.

„Това е поколение гърци, което е израснало в затруднения и в безпрецедентни условия, които не им позволяват да приемат нещата твърде леко“, казва Георгиос Арапоглу, ръководител на института „Пулс“.

„Те нямат нужда от някой, който да ги информира, трябва им някой, който да ги убеждава“, допълва той.

Състояние на стагнация

„Сириза“ заяви, че ако спечели изборите, ще отмени изискванията за приемане в университет, докато „Нова демокрация“ обеща помощ от 150 евро при навършване на 18 години.

Ламприни Рори, доцент по политически анализи в Атинския университет, казва, че подобно на Балиака повечето от нейните студенти работят и че  това ще бележи тяхната политическа идентичност в бъдеще.

Инфлацията и икономическият растеж са най-важните теми за тях и докато 82% от младите гърци казват, че смятат да гласуват, само 35% вярват, че изборите могат да подобрят положението им, показа допитване на института „Етерон“.

„Ако продължим със същото правителство, смятам, че то ще ме доведе до по-голямо отчаяние. Дали мисля, че ако дойде някой друг ще има голяма промяна? Не“, казва Балиака.

Нейното затруднено положение отразява по-широк проблем.

Докато според прогнозите икономиката ще нарасне с 2,3% тази година, а безработицата ще намалее до 10%, близо една четвърт от хората под 24 години са безработни, а 14 на сто от тези под 30 години живеят в „тежки материални или социални лишения“, сочат данни на Евростат. И двата показателя надвишават над два пъти средното ниво в ЕС.

Икономисти казват, че последиците от изгубените доходи, умения и производителност в по-ранните години вероятно ще се усещат през целия живот и може да създадат проблеми за държавните финанси, тъй като към застаряващото и свиващо се население се прибави бягството на близо 500 хил. квалифицирани млади гърци по време на кризата.

„Пенсиите са фискален проблем“, казва Власис Мисос, икономист в Гръцкия център по планиране и икономически анализи. „За да бъдат покрити, те изискват производствена база, която повишава заплатите“, допълва той.

За много млади гърци намирането на подходяща работа е трудно.

„Гърция ви държи в състояние на стагнация заради лошите или малкото възможности, които ви дава“, казва Балиака.

Общество, което взема и взема

Заради тежките демографски проблеми в Гърция младите избиратели са само малка част от електората с дял от около 18%, но политиците не могат да си позволят да останат безразлични.

„Това е въпрос на политическа цена, а също е и символично, те искат да покажат, че ги е грижа“, казва Рори.

„Дори да не могат да спечелят гласовете на младите хора, те не искат да ги имат за опоненти. Винаги има опасност от обществени безредици“, допълва той.

През 2008 г. протести заради убийството на младеж от полицай, които продължиха няколко седмици, допринесоха за свалянето на правителството.

През март след най-смъртоносната влакова катастрофа в Гърция, при която загинаха 57 души, повечето от които студенти, хиляди младежи излязоха на улиците в най-големите антиправителствени протести от години.

„Знаем, че като млади хора трябва да се борим за правата си, за нуждите си, но се оказва, че трябва да се борим дори за собствения си живот“, казва 22-годишната Евангелия Григориу, студентка, чиято приятелка е загинала в катастрофата.

„Това предизвиква само гняв и възмущение. Човек се чуди в какво общество всъщност живее. То не ми предлага нищо, само взема и взема“, допълва тя.