Напрежението в Косово показва, че амбициите на ЕС на Балканите буксуват

Усилията на ЕС за поправяне на отношенията между сръбската и албанската общност в Косово се провалят в момент, когато насилието обхваща северната част на страната, пише Bloomberg.

Най-тежките сблъсъци от десетилетие избухнаха в понеделник, когато мироопазващи сили на НАТО бяха използвани за предотвратяване на сблъсъци между сръбски протестиращи и косовската полиция. 30 войници и десетки сърби бяха ранени.

С подкрепата на САЩ ЕС ръководи преговорите между косовското правителство и съседна Сърбия в опит за разрешаване на спорове, които блокират пътя им към евентуално членство в съюза. Макар че най-значимият проблем е отказът на Сърбия да признае независимостта на Косово, която официализира откъсването му от Белград през 2008 г., враждебността между двете общности датира от войната в Косово преди едно поколение.

Русия и Китай подкрепиха позицията на Сърбия, като прибавиха геополитическо измерение на спора и удължиха разделенията, които витаят в страните от бивша Югославия.

Безизходицата осъди северната част на Косово, населена предимно със сърби, на икономически проблеми, парализирана от студените отношения между Прищина и Белград, докато етническото албанско мнозинство в останалата част от страната се радва на относителен просперитет.

Изострянето на отношенията се случва в критичен момент за западните съюзници, които подкрепят Косово от създаването му като държава. Борбата на Украйна срещу руското нашествие е в деликатно положение, а САЩ и ЕС се опитват да отблъснат опитите на Кремъл да спечели подкрепа в страни като Китай, Индия и Бразилия и да представи НАТО като агресор.

Това означава, че западни дипломати имат ограничена възможност да насочат вниманието си към друг конфликт на европейския континент, макар да се тревожат, че ще бъдат въвлечени в нова криза, която да осигури гориво за пропагандната дейност на Кремъл.

„Има твърде много насилие“, каза представителят на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. „Вече имаме твърде много насилие в Европа днес. Не можем да си позволим още един конфликт“, допълни той.

Непосредствената причина за протестите бяха местните избори през април, които местните сърби бойкотираха с насърчението на сръбския президент Александър Вучич. Косовският премиер Албин Курти реши изборите да се състоят въпреки предупрежденията от САЩ и ЕС, че това може да задълбочи напрежението.

Мечтата на ЕС за Косово се изплъзва с избухването на насилие. Карта: Bloomberg LP

След като етнически албанци спечелиха постовете в доминирани от сърби градове при избирателна активност от около 3%, напрежението излезе от контрол миналата седмица, когато новоизбраните кметове започнаха да пристигат в кметствата си.

Тази сутрин кметове бяха посрещнати от стотици местни сръбски протестиращи, докато бяха ескортирани до офисите си от косовската полиция. Косовското правителство отхвърли сръбските искания за изтегляне на ръководителите от постовете им.

„Нямаше добър вариант за косовското правителство тук, но опитът да установят свои избрани местни представители е по-добър вариант от това да се откажат от Севера“, коментира Айдан Хехир, преподавател по международни отношения в Уестминстърския университет.

Училищата са затворени от понеделник, тъй като родителите се опасяват за сигурността на децата си предвид засиленото военно присъствие в района, населен с около 50 хил. сърби.

В петък Вучич постави армията в повишена бойна готовност и придвижи някои части по-близо до границата, засилвайки притесненията в Сърбия за това доколко може да се влоши положението в северната част на Косово. Белград беше принуден от НАТО да изтегли силите си от Косово през 1999 г.

За Курти ходът е част от решителността му да покаже, че правителството му може да управлява цялата територия на Косово, не само доминираните от етнически албанци области. Сърбите казват, че той не е изпълнил задължението си по сделката да им даде по-голяма автономия.

Одързостен, след като спечели 50% от гласовете на последните парламентарни избори, Курти налага своята визия в Косово въпреки критиките от Запада.

Вучич, от негова страна, също е изправен пред протести у дома, въпреки че спечели близо 60% от гласовете на изборите миналата година. Той вече намекна за провеждане на предсрочни избори, за да консолидира повече власт и да се отърси от заплахата от опозиционните гласове, въпреки че в сравнение с Курти той беше подложен на относително малко публични критики от ЕС и особено от САЩ.

„Позицията на САЩ се променя значително спрямо наивното допускане, че ако са добри с Вучич, той ще стане част от Запада. Ироничното е, че макар положението на Вучич в Белград да стана по-несигурно, Западът изглежда го крепи“, отбелязва Хехир.