Висока инфлация и рискове за бюджета очакват победителя на изборите в Полша

По-малко от три седмици преди силно оспорваните парламентарни избори в Полша пенсионерката Ядвига Бучек не е толкова притеснена от кризата с разходите за живот, която през последните две години засегна централноевропейските страни по-тежко от повечето други, пише Ройтерс.

„Признавам си, че имаше време, когато не можех да си позволя да купя дори сьомга например. А сега си купуваm сьомга и си я позволявам поне веднъж седмично“, разказва Бучек за любимото си ястие.

„Мисля, че правителството наистина прави много и тези, които смятат, че това е някаква грешка или че те вършат нещо нередно, съвсем не са прави“, допълва Бучек, която е привърженичка на управляващата партия „Право и справедливост“.

Бучек се е облагодетелствала от факта, че партията повиши пенсията ѝ като част от щедрите социални разходи, които според обществени допитвания смекчават притесненията на поляците от високата инфлация.

Сега „Право и справедливост“ и конкурентите ѝ се надпреварват с обещания за още по-щедри разходи, а това означава, че който и да спечели изборите на 15 октомври, трябва да плати за политики, които може да раздухат инфлацията и да подложат на натиск държавния бюджет.

Икономиката на Полша, която е най-голямата сред бившите комунистически страни членки на ЕС, отчете след пандемията от COVID-19 две години на растеж на чуждестранните инвестиции, тъй като фирмите се възползват от квалифицираната, но все още сравнително евтина работна ръка.

Това помага на консервативната в социалните политики „Право и справедливост“ да финансира разширяването на политиките за детски надбавки, повишаване на минималната заплата и плащанията на пенсионерите, с което принуждава конкурентите ѝ да дават още по-експанзивни предизборни обещания.

Макар че подобни социални политики са скромни в сравнение с тези в Западна Европа, има притеснения, че те може да попречат на усилията за забавяне на инфлацията, която достигна връх от 18,4% през февруари и все още остава на ниво от около 10%, два пъти повече в сравнение с еврозоната.

„Очаква се новите фискални мерки и осезаемото повишаване на минималната заплата през 2024 г. да засилят натиска върху основната инфлация“, отбеляза Европейската комисия този месец, като прогнозира инфлация от 6,1% през 2024 г., над два пъти повече от целта на централната банка за 2,5%.

Засега основните рейтингови агенции прибавят уверено стабилна перспектива към най-високите си кредитни рейтинги за Полша благодарение на силните фундаменти и стабилни перспективи пред растежа в средносрочен план, въпреки че високата инфлация задушава икономиката тази година.

Но някои от тях също имат притеснения за паричната политика.

Бързането на Полската централна банка да намали основната си лихва с много повече от очакваните 75 базисни пункта преди изборите предизвика притеснения, че банката е по-фокусирана върху икономическия растеж, отколкото върху инфлационния натиск.

„Заради цените на петрола над 90 долара за барел и обезценяването на полската злота след понижаването на лихвата нараства опасността инфлацията все пак да се забави, но вероятно не с очакваната преди това скорост“, коментира Стефен Дик, старши вицепрезидент на Групата за суверенен риск към Moody's.

Председателят на Полската централна банка Адам Глапински защити хода, като заяви, че забавянето на инфлацията ѝ е позволило да понижи лихвата, а изненаданите от решението, сред които всички икономисти, анкетирани от Ройтерс преди обявяването му, „просто грешат“.

Пари от ЕС

Независимо кой спечели на 15 октомври рейтинговите агенции смятат, че партиите трудно ще се отметнат от обещанията за по-високи социални плащания, предизвиквайки по-сериозни въпроси за публичните финанси.

Разходите на полската държава се очаква да нараснат до над 46% от брутния вътрешен продукт тази година и няма да са толкова високи като в страни с по-голяма социална подкрепа, но все пак са на второ място сред най-високите нива през този век, сочат данни на Международния валутен фонд.

„Реалността е, че тенденциите при фундаменталните разходи спрямо приходите сочат по-високи дефицити в средносрочен план“, коментира директорът на Fitch Ratings Федерико Салазар.

Минималната заплата в Полша, която вече е най-високата в Централна Европа, ще нарасне с близо една пета догодина. Тъй като много собственици на жилища имат ипотечен кредит с плаваща лихва, Варшава неотдавна удължи мораториум върху изплащането на ипотечни кредити до следващата година.

В друг подарък за домакинствата купувачите на първо жилище могат да получат ипотечен кредит с фиксирана лихва от 2% за десет години, една от най-добрите ипотечни сделки в цяла Европа.

„Въпросът е кой ще спечели изборите и кои предизборни обещания ще бъдат изпълнени“, казва Андрей Кузняк, ръководител на IT компания и 57-годишен баща на три деца, който подкрепя основната опозиционна партия „Гражданска коалиция“.

„Ако имаме социални плащания, трябва да има и приходи, нали?“, пита той.

Подобни притеснения подхранват последния риск около изборите – ако няма категоричен победител, както подсказват обществените допитвания, това ще забави още повече изплащането на средствата от ЕС на стойност около 110 млрд. евро, които сега са замразени заради спор с Брюксел2, свързан с опасения за върховенството на закона.

„В крайна сметка това може да означава, че правителството трябва да харчи повече собствени средства, а това ще доведе до по-високи дефицити и растящо дългово бреме, което в средносрочен план ще се отрази негативно на кредитния профил на страната“, отбелязва Дик.