България се изкачва с една позиция в Индекса на демокрацията, но остава почти последна в ЕС

България се изкачва с една позиция до 61-во място в Индекса на демокрацията за 2024 г. на Economist Intelligence Unit (EIU), с което се нарежда след групата на „несъвършените демокрации“.

Въпреки подобрението тя е на предпоследно място в индекса спрямо останалите държави членки на Европейския съюз, като след нас е единствено Румъния.

Макар и да подобрява позицията си в индекса, като оценка това е най-лошият резултат на България от 2006 г. насам – 6,34 точки (1 точка е най-ниската оценка, 10 точки – най-високата). Според изданието това се дължи на спад в оценката за корупцията и подобно на предишните години се дължи на напрегнатата политическа фрагментация и нестабилност.

Според данните най-добре се представяме при подиндекса за избирателния процес и плурализма, където събираме 8,75 точки. От друга страна, най-ниска оценка получаваме по отношение на политическата култура – 4,38 точки.

Въпреки разделенията между Изтока и Запада стандартите на Европа за функционираща демокрация остават високи, макар че глобалните стандарти се понижават, показва проучването.

Според индекса след година на избори в цял свят глобалната демокрация е отслабнала, а 2024 г. продължава тенденцията за „криза на демокрацията“.

„Докато автокрациите явно набират сила, както показва тенденцията в индекса от 2006 г. насам, демокрациите по света са в затруднение“, казва Джоан Хоуи, директор на Democracy Index в съобщение към доклада, цитирана от Euronews.

Тази година Норвегия води класацията с 9,81 точки, а Афганистан е на последно място с едва 0,25 точки, като индексът оценява страните по пет категории – избирателен процес и плурализъм, граждански свободи, функциониране на правителството, политическо участие и политическа култура.

Най-острите спадове се отчитат в правителственото функциониране и избирателния процес, който средно спада с 0,08 пункта в глобален мащаб спрямо 2023 г. Проучването намира това „за особено разочароващо предвид факта, че толкова много страни отидоха до урните през 2024 г.“.

Картината в Европа е смесена. Източна Европа бележи лек спад, но Западна Европа подобрява представянето си с минималните 0,01 точки.

Девет от демокрациите в челната десетка са в Европа, като Нова Зеландия е единственото изключение в нея, заемайки второ място.

Западна Европа остава регионът с най-висок рейтинг и единственият, който се е възстановил до нивата отпреди пандемията. Въпреки това докладът подчертава широко разпространеното обществено недоволство, което подхранва преориентирането към партии срещу статуквото.

Според проучването „това недоволство подхранва все по-голямо преориентиране към партии срещу статуквото – тенденция, широко илюстрирана от многобройните избори из целия континент през 2024 г.“. В доклада се добавя, че тези избори са били белязани от ясно отхвърляне на действащите лидери и рязко нарастване на подкрепата за антисистемни и популистки политически сили.

В рамките на региона се наблюдават забележителни промени: Португалия се издига до групата на „пълна демокрация“, докато Франция преминава в категорията „несъвършена демокрация“.

За първи път рейтингът на Португалия беше намален през 2011 г., а през 2019 г. тя възстанови статута си на „пълна демокрация“. Въпреки това, след като взе предвид ограниченията на личната свобода в резултат на пандемията COVID-19, EUI отново ѝ понижи рейтинга през 2020 г.

Франция също е била близо до прага от 8,00 точки, който разделя „пълната“ от „несъвършената демокрация“, като е попадала във втората категория през периодите 2010-2013 г., 2015-18 г. и 2020-21 г. Това се е случвало във времена, които EUI класифицира като „периоди на политически сътресения, в които администрацията е била изправена пред широко разпространени социални вълнения и/или вътрешни разногласия по отношение на политиката, които са подкопали управлението“.

В доклада се прави заключението, че понижаването на оценката на Франция през тази година отразява влошаването на показателя за доверие в правителството.

Източна Европа, която в доклада е обединена в една група с Централна Азия, отбеляза „най-слабото понижение от всички региони“ – с 0,02 точки до 5,35 точки.

В този регион се отбелязва важен момент, тъй като Чехия и Естония са повишени от „несъвършени демокрации“ на „пълни демокрации“, получавайки пълноценна демократична оценка за първи път от 2013 г. насам, когато Чехия изпадна от най-високата категория.

За разлика от това тази година Румъния е понижена от „несъвършена демокрация“ до „хибриден режим“, след като отменените президентски избори доведоха до спад на страната с 12 места в класацията.

САЩ остават в категорията на „несъвършените демокрации“, заемайки 28-а позиция. Украйна е в групата на „хибридните режими“ с оценка от 4,90 точки, а Русия се нарежда сред „авторитарните“, заемайки 150-о място с едва 2,03 точки.