Скъпата паста и безсилното италианско правителство 

Пастата е онова място, където свършва забавлението за италианците. На юг от Алпите хората могат да се примирят с много неща, но двуцифреното увеличение на цените на пастата за спагети, фаготини, фарфале, пене, ригатони, талиатели или тречине е в разрез с правилата. В страната, в която се произвеждат над 300 вида паста, цените на хранителните продукти нарастват много по-бързо от средното ценово равнище, което и без това е достатъчно високо. По данни на статистическата служба Istat цените на макаронените изделия са се повишили със 17,5% на годишна база през март и с 16,5% през април.

Правителството на министър-председателя Джорджа Мелони, като самопровъзгласило се за покровител на икономическото благосъстояние на своите граждани, не иска да изглежда безучастно в това отношение. Затова министърът за „Произведено в Италия" Адолфо Урсо (министър на бизнеса и родното производство, б. ред.) свика през миналата седмица в официалната си резиденция Palazzo Piacentini „среща за кризата с макаронените изделия" с отговорните асоциации, пише в свой репортаж германският Frankfurter Allgemeine Zeitung. 

Тя беше председателствана от длъжностно лице, което обикновено се нарича „господар на цените" - "Mr. Prezzi". Но това име на Бенедето Минео, който има офис в Министерството за „Произведено в Италия", е напълно преувеличено: Минео няма никакви други правомощия освен правото да изисква информация за цените от предприятията - под заплахата за глоби. От него се очаква да осигури прозрачност, нищо повече. Италианският министър на бизнеса и родното производство Адолфо Урсо. Снимка: EPA/ETTORE FERRARI

Сдруженията на потребителите завеждат дела

Накратко казано: От срещата на високо равнище не произтече много - освен изявлението на министъра, че „скоро се очаква значителен спад на цените на тестените изделия" и че „наблюдението за защита на цените ще продължи". Това, което се забелязва, е, че през последните седмици цените на твърдата пшеница са спаднали със значителни двуцифрени стойности, докато цените на макаронените изделия са се повишили със също толкова значителни двуцифрени стойности.

Асоциациите на потребителите и на земеделските производители се оплакват, че понастоящем в Италия за твърда пшеница се плащат само 36 цента на килограм, но тази сума не покрива производствените разходи. Тя е с 30% по-ниска от тази през миналата година. „Цената на макаронените изделия, от друга страна, е нараснала два пъти по-бързо от инфлацията", пише Codacons, организация, обединяваща потребителски и екологични сдружения.

Дали някой не печели, питат се те. Както се очакваше, на срещата на върха за макаронените изделия представителите на различните групи по интереси не успяха да се споразумеят за общ отговор. Unione Italiana Food, която представлява 500 производители, изтъкна, че макаронените изделия по рафтовете са били произведени преди месеци от твърда пшеница, която е била закупена на високите цени по онова време - и прибрана, транспортирана и опакована при тогавашните енергийни разходи, пише още FAZ.

Производителите искат търпение

По принцип разходите за хартиени и пластмасови опаковки, както и за гориво, палети и контейнери, все още са много високи, твърдят производителите. Те посочват също, че цената на пшеницата се е увеличила повече от два пъти до почти 600 евро за тон в рамките на дванадесет месеца до началото на 2022 г. След това тя е спаднала до 350-380 евро, което все още е с 30% по-високо ниво, отколкото през 2019 г. „Когато цената на твърдата пшеница се изстреля нагоре, нямаше протест от страна на производителите на макаронени изделия", допълва Unione Italiana Food.

Сдруженията на потребителите са на съвсем различно мнение: според организацията Assoutenti надценките „от полето до масата" възлизат на 578 процента; поради това организацията обвинява производителите и търговците в стимулиране на цените, както и в спекулации. Но дори и при определянето на цените лобистките групи не са единодушни: производителите говорят за средно ценово равнище в магазините от 1,07 евро за килограм макаронени изделия, а Assoutenti, от друга страна, за 2,44 евро. Фермерите пледират за по-високи цени на пшеницата и за многогодишни договори за изкупуване с производителите, които да им дават сигурност. 

Междувременно производителите призовават за търпение: „Ако пастата има по-висока цена, вероятно скоро ще има повече възможности за увеличение на цените на твърдата пшеница", казва тяхната асоциация. В обратния случай производителите на макаронени изделия са заплашени от закриване. Броят на фабриките за макаронени изделия в Италия е намалял от 500 на малко над 100 от 70-те години на миналия век насам – „а много ниските маржове на печалба натоварват предприятията", съобщават производителите и допълват министъра: „Това заплашва един стълб на храните „Произведени в Италия".

Междувременно потребителите нямат друг избор, освен да гледат цялата тази халтура и да преглъщат повишените цени. Миналата година италианските потребители са похарчили за тестени изделия над 800 млн. евро повече, отколкото през предходната година - заради войната в Украйна и енергийната криза. Италианците са не само най-големите производители на тестени изделия в света, но и най-големите потребители на глава от населението.  Броят на фабриките за макаронени изделия в Италия е намалял от 500 на малко над 100 от 70-те години на миналия век насам. Снимка: Bloomberg

Всяка година се произвеждат 3,2 млн. тона макаронени изделия по данни на селскостопанската асоциация Coldiretti. „Макаронените изделия са емблема на световната храна, чийто успех може да се сравни единствено с друг италиански гастрономически продукт - пицата", заяви говорител на Coldiretti. Освен това италианците консумират по 23,5 килограма паста на глава от населението годишно. Тунизийците са на второ място с 16 килограма на глава от населението, следвани от Венецуела с 12 килограма.

Висока базисна инфлация

Междувременно дали тежестта за италианците е по-лека, защото цените на други стоки или услуги нарастват по-малко? Макар че като цяло инфлационното напрежение е намаляло донякъде в сравнение с трудната предходна година, през април цените отново нарастват в сравнение с март. Увеличение от 8,3% спрямо същия месец на миналата година беше измерено от статистическата служба Istat през април - след увеличение от 7,6% през март. През февруари беше отчетен ръст от 9,1%.

За разлика от нея обаче т.нар. базисна инфлация (без енергията и пресните храни) остана стабилна на ниво от 6,3% между април и март. Така една от причините за спада на инфлацията са цените на енергията, но не и на храните. През април цените на храните все пак отбелязаха ръст от 12,3% в сравнение със същия месец на миналата година.

Правителството на Мелони също така намали някои субсидии, например за бензина, дизела и газа. Тези съкращения могат да доведат до по-нататъшно повишаване на цените през следващите месеци. И така животът на италианците ще остане по-скъп от обичайното.