КЗК: От производителя до доставчика надценката при млякото е 77%, 91% при кашкавала

Междинният анализ за ценовата политика на търговските вериги показва наличието на големи надценки на крайните продажни цени. Това констатира доклад на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по секторния анализ на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти.

„Докладът с обем над 110 страници вече е наличен на сайта на Комисията“, посочи Жельо Бойчев, член на КЗК, цитиран от БТА. В Университета за национално и световно стопанство, който е стратегически партньор на КЗК, той представи данни, като уточни, че това не е норма на печалба на веригите, а е доказателство за търговските отношения на веригите с техните доставчици и производители.

„При млякото е установена 77% надценка, до 82% при сиренето, а при кашкавала до 91%. Най-голяма е констатираната надценка при минералната вода – 135%. Тези изводи са от информация, която от надзорния орган са получили от търговците“, коментира Бойчев.

От КЗК установяват, че има силна регионална концентрация в малките градове, изкривявания в млечния сектор, които са свидетелство за загуба на производство, зависимост от внос, и големи търговски надценки.

Най-големи изкривявания в проучвания сектор от КЗК установяват в млечния бранш. Продължава тенденцията на спад при местното производство на основната суровина за млечните продукти – при суровото прясно краве мляко за периода от 2020 до 2024 година той е 25%, докато вносът бележи ръст от 43%.

Отчетено е намаление в производството на млечни продукти между 8% и 14% на фона на запазване на устойчиво потребление.

От КЗК констатират силна концентрация на големи участници в сектора, както и негативна тенденция от спад на предлагане на местна суровина и устойчиво потребление, затова предупреждават за риск пред традиционния отрасъл за България.

Междинният анализ разкрива и силна концентрация на големите търговски вериги в малките населени места. Това е установено в осем области – Видин, Търговище, Габрово, Ловеч, Разград, Шумен, Кърджали и Смолян. 

Заключенията на секторния анализ за вертикално свързани пазари при производството и преработката са намаленото производство и зависимост от вноса, липсата на стандарт за качество и ефективен контрол, недостатъчно финансиране и институционална подкрепа на производството и преработката на селскостопанска продукция.

Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.

Председателят на КЗК Росен Карадимов настоя за саморегулация на сектора на модерната търговия въз основа на изводите от секторния анализ. Предстои обществено обсъждане в петък от 11:30 часа в "София Тех Парк" на доклада, за което са поканени всички заинтересовани лица, като целта е да се намерят тези механизми за саморегулация.

Карадимов отбеляза, че ако от Комисията не видят желание и сигнали за промени в сектора, са готови да пристъпят към производства на база на информацията в анализа.

Той съобщи, че за първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4-5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 хил. евро на година, а във Видин – 7122 евро.

От анализа се разбира, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти, показват данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение и др. Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.

Припомняме, че от КЗК проведоха експертна среща в първата половина на ноември с представители на Сдружението за модерна търговия в рамките на секторния анализ на пазара на хранителни стоки от първа необходимост. Подобни срещи от надзорния орган имаше и с браншови организации на производители и преработватели, като част от широкомащабното проучване на хранителните стоки, което обхваща цялата верига на доставки -– от производителя до търговеца на дребно.

С промените в Закона за защита на конкуренцията, свързани с правомощията на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията може да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на контрола при санкционните производства. Това може да стане само след съдебно разрешение на Административния съд-София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.

Има и промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти. Предвижда се Комисията да прилага санкция в размер на 10% от оборота на търговеца за преходната финансова година, като законопроектът включва възможността КЗК да намалява размера на санкцията, утвърдена с приетите от нея правила. Досега в закона беше фиксирана горна граница на санкцията за големите търговски вериги в размер на до 300 хил. лева. 

Промените в закона бяха публикувани в "Държавен вестник" в началото на ноември. В началото на 2026 година или три месеца след обнародването на измененията в закона ще влезе в сила и общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

С промените в Закона за КЗК бяха предвидени и промени в Закона за електронните съобщения, с цел предоставяне на данни на Комисията за нуждите и целите на производствата на Комисията.

„Предстои секторен анализ и в сферата на телекомуникацията“, обяви Росен Карадимов.