Защо дезинформацията навлиза сред обществото с такъв мащаб и сила?

Няколко са основните причини, поради които дезинформацията завладява милиони хора по света с лекота. Сред тях е огромният обем неверни новини и изключителната скорост, с която те се разпространяват, заяви по време на събитие в София Александра Михаилеску, заместник-председател на Румънската асоциация за връзки с обществеността (ARRP).

„Фалшивите новини се разпространяват многократно по-бързо от истинските, а обемът им заглушава критичното мислене. В същото време емоциите често надделяват над проверката на фактите“, посочи тя.

По думите ѝ всичко това се случва заради липсата на доверие в институциите, медиите, бизнеса и експертите. Като пример за огромното влияние на дезинформацията и манипулациите онлайн Махаилеску изтъкна президентските избори в северната ни съседка през 2024 г. Тогава още на първия тур триумфира ултранационалистът Калин Джорджеску, като победата му предизвика международен шок, тъй като въпреки прогнозите за слаб резултат на социологическите агенции, той получи голяма подкрепа заради активната си кампания в социалните мрежи.

Впоследствие за първи път в историята на Европейския съюз (ЕС) вотът беше анулиран и се стигна до ново гласуване.

Според традиционните политически партии в Румъния възходът на Джорджеску беше необясним, както и трудно разбираемите теории, които той излагаше в почти ежедневните си видеа в TikTok. Именно тези видеа бяха от ключово значение за победата му на първия тур, като те масово критикуваха всичко от традиционната политика.

Популярните клипове предизвикаха спор между Букурещ, ЕС и TikTok за това дали чуждестранна намеса не е увеличила шансовете на Джорджеску. Румъния обвини Русия в предполагаема хибридна атака. Кандидатът беше толкова непопулярен, че името му беше най-търсено в Google в Румъния ден след победата му на първия тур. 

„Следите на тези видове онлайн злоупотреби се виждат навсякъде, включително в България, Молдова и други държави“, заяви Александра Михаилеску.

Според нея борбата с дезинформацията изисква коалирането на всички замесени сили, тъй като срещу такъв враг никой не може да се справи поотделно. Тя призова за засилване на институционалния капацитет по темата, повишено внимание към прозрачността на алгоритмите в социалните мрежи, активно финансиране на независимата журналистика, какво и информационни кампании за гражданите дори още от детска възраст.

Снимка: Investor Media Group

„Въпросът не е в това фалшивите новини да се трият, защото никой не може да се справи с огромния поток от такива. По-важно е хората да имат знанието и умението да отсяват достоверната информация сами. Обучението за ориентиране сред цялата дезинформация, особено в ерата на изкуствения интелект (AI), трябва да започва още от училище. Това трябва да бъде изграждано като базов навик, като миенето на зъбите“, смята заместник-председателят на ARRP.

„Защитата на доверието не е просто етична цел. Тя е стратегически приоритет“, каза още Михаилеску.

По думите на Николина Димитрова, главен изпълнителен директор на Bloomberg TV Bulgaria, справянето с дезинформацията зависи най-вече от контекста. Според нея той един от най-важните елементи на комуникацията, които биха могли да помогнат на медиите и PR специалистите да предоставят качествената информация по достъпен за обществото начин, така че аудиторията лесно да разбира случващото се у нас и в глобален мащаб.

„Неслучайно през миналата година юбилейната кампания на Bloomberg TV Bulgaria, в която отбелязахме 10 години в ефир, беше под надслов „Контекстът променя всичко“. Като медия, която ежедневно публикува финансови и пазарни новини, ние не можем просто да съобщаваме колко струва петролът например. Важно е да обясним защо дадената цена е такава и какви процеси стоят зад всичко това. Ето защо всичко се свежда до контекста. Той е ключов за изграждането на доверието сред обществото“, посочи Димитрова.

Тя изтъкна, че и изкуственият интелект не може да оцелее, ако не е в правилния контекст.

„Когато достоверните източници на информация комуникират с обществото в правилния контекст, тогава ще е много по-трудно хората да вярват с лекота на фалшиви новини и изображения“, смята Димитрова.

„Най-важното обаче е да се научим да ползваме изкуствения интелект против дезинформацията. В настоящия век трябва да сме изключително бързи, за да противодействаме на фалшивите новини. Освен това журналистите и експертите по връзки с обществеността трябва да бъдат не само реактивни, а проактивни на фона на всички тези процеси“, каза още главният изпълнителен директор на Bloomberg TV Bulgaria.

Според Александър Дурчев, председател на Международната организация на комуникационните консултанти (ICCO) за Европа, в основната задача на PR експертите в този момент е да определят каква е мисията на професията им и какво е нейното бъдеще.

„В момента професията ни се променя изключително бързо под натиска на алгоритмите, същото важи и за журналистиката. Потребителите също се променят, особено представителите на поколението Z. Обхват на вниманието намалява все повече, доверието към медиите е ниско, а поляризацията в обществото продължава да нараства. Живеем сред огромна дезинформация и изкуственият интелект допринася за това“, посочи Дурчев.

По думите му технологията променя не само начина, по който хората работят, но и начина на консумиране на информация. Макар да вижда сериозни предизвикателства обаче, неговата прогноза е оптимистична.

„Според мен бъдещето на връзките с обществеността е светло. Тази професия не изчезва, но дори става все по-важна. В този шумен свят, наситен с манипулации, комуникацията е все по-важна“, каза Дурчев.

Той очерта три основни мисии, които стоят пред PR специалистите на фона на фалшивото съдържание и изкуствения интелект. Първата е етиката, тъй като стандартите на професията в тази посока би следвало да се повишат, втора е адаптацията, тъй като AI е тук, променя всичко и ще остане за дълго.

„Живеем в реалност, в която той е сред нас всеки ден и не можем просто да романтизираме всичко това. Трябва да сме подготвени, да обучаваме нашите екипи и бъдещите поколения за промяната. Бъдещето принадлежи на компаниите, които прегърнат технологията и я ползват с отговорност, креативност и критично мислене“, категоричен е Дурчев.

Снимка: Investor Media Group

Като трета водеща мисия той посочи ученето.

„Не можем да позволим светът да се движи по-бързо от нашата професия. Изправяме се пред тест, който ще покаже какво ще се случи по-нататък. Той ще ни помогне да разберем, че влиянието на нашата професия не само не отслабва, а напротив – тя става незаменима“, смята експертът.

В първия ден от тридневното събитие Масимо Морикони, председател и генерален директор на ICCO, посочи, че светът се нуждае от мащабни алианси на специалистите в сферата на комуникациите в светлината на настоящите предизвикателства. Според него за борбата с дезинформацията е нужна активна и съвместна работа на PR-и, журналисти, софтуерни специалисти и много други.

„Не можем да защитим клиентите си и себе си, ако липсва доверие“, убеден е той.

Думите му бяха допълнени от Сергей Биденко, съветник по кризисните ситуации и репутацията в Международната организация на комуникационните консултанти.

Според него всяка компания трябва да изгражда инфлуенсъри и посланици, които могат да бъдат доверен източник на информация за обществото.

„Нуждаем се от лица, които да подкрепят посланията ни. Това трябва да бъдат добре приети от гражданите личности, които да подпомагат комуникацията във времена на кризи“, посочи Биденко.

Своята визия по темата сподели и Кийт Кийли, ръководител на Отдела за изследване на информационната среда в GATE и координатор Европейската обсерватория за цифровите медии (EDMO) за България и Румъния. Той посочи, че България се намира в уязвима информационна среда, което се подпомага от липсата на стабилно правителство от 2021 г. насам. Оттогава у нас са проведени общо 9 парламентарни вота (заедно с предстоящите избори на 19 април), а това се добавя към вече съществуващото недоверие към институциите, медиите и Европейския съюз (ЕС), както и към високото ниво на корупция в страната. Допълнителен риск за доверието в обществото е силната концентрация на собственост в медиите и усещането за зависимост сред журналистите, а AI усложнява картината допълнително.

„За да се увеличи чувствителността на обществото към проблема, дебатите се водят в милитаризирани термини: „информационна война“, „хибридна война“, „чуждестранни агенти“ и т.н. Реакциите обаче остават по-скоро пасивни и фокусирани върху съдържанието, а експертите призовават за структурирана оценка на риска и изграждане на устойчивост на атаките от фалшиво съдържание“, заяви Кийли.

Той е убеден, че дезинформацията е симптом на силно фрагментираната среда, като за справяне с проблема с нужно „изграждане на колективен имунитет срещу фалшивото съдържание“.