България е осма в ЕС по най-бърз ръст на цените на жилищата от 2015 г. насам

Цените на жилищата в България са нараснали почти три пъти по-бързо от темпа на инфлацията между 2015 и 2022 г. и са се увеличили по-бързо от средното равнище в Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

През този период цените на жилищата у нас са се повишили с почти 70%, докато инфлацията е достигнала 23,5 на сто. През същия период наемите са се увеличили значително по-умерено – с 18,5%, т.е. под темпа на инфлацията.

Тенденцията цените на жилищата да растат значително по-бързо от инфлацията между 2015 и 2022 г. е валидна за почти всички страни членки на ЕС с изключение на Италия. Евростат не разполага с данни за Гърция. На ниво ЕС цените на жилищата са нараснали с 48,1% за седемте години между 2015 и 2022 г. при инфлация от 18,8 на сто.

България е на осмо място сред страните членки по най-бърз ръст на цените на жилищата от 2015 г. до миналата година. Първа е Унгария с повишение от 154,3%, с над 100% са поскъпнали жилищата и в Чехия. Преди страната ни са още Литва, Латвия, Люксембург, Естония и Австрия.

Втора по поскъпване на строителството на нови жилища

Силното поскъпване на жилищата у нас е в унисон с ръста на производствените цени в строителството на нови жилища, те са се увеличили със 103% между 2010 и 2022 г., като по този показател страната ни е изпреварена само от Унгария с покачване от 124 на сто. Румъния е на трето място с 97%, а Гърция единствена в ЕС отчита спад на цените в строителството с 1%.

Строителството у нас е поскъпнало над два пъти по-бързо в сравнение със средното ниво ЕС от 40% през разглеждания период. Производствените цени в строителството са отчели силен ръст през 2016 г. и отново от 2021 до 2022 г, отбелязва Евростат.

Силното развитие на жилищния пазар у нас е увеличил с почти четири пъти (277%) броя на жилищата, получили разрешение за строеж за 12-те години до 2022 г. България е на първо място в ЕС по ръст на разрешеното строителство на нови жилища за периода, а далеч след страната ни се нареждат Естония с повишение от 162% и Малта със 118 на сто.

Въпреки това размерът на строителния сектор, измерен като дял в генерираната обща брутна добавена стойност в икономиката, у нас отчита втори по големина спад в ЕС между 2010 и 2022 г. след Испания и преди Кипър. Към 2022 г. той е 3,7%, приблизително, колкото и предходната година, при почти 5 на сто през 2020 г., когато започна пандемията от Covid-19, и 7,1% през 2010 г.

България остава на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища през 2022 г. с 85%, като той е без промяна спрямо предходната година, но леко намалява спрямо 2010 г., когато е достигнал 87%, сочат данните на Евростат.

Румъния запазва първото си място в съюза, като 95% от жителите на страната живеят в собствено жилище. Делът на жилищната собственост е много висок и в Словакия, Хърватия и Унгария – над 90%. Преди България се нареждат още две страни от Източна Европа – Литва и Полша.

На ниво ЕС положението е по-различно. През миналата година само 69% от хората в страните членки на съюза са живели в жилище, което е тяхна собственост, а останалите 31% са били наематели. Все пак жилищната собственост е по-обичайна от живота под наем във всички страни членки на ЕС с изключение на Германия, където 53 на сто от населението живее под наем. Делът на наемателите е висок също в Австрия и Дания, съответно 49% и 40%.

53% от българите живеят в къща, а 46,5% - в апартамент. Сходна е тенденцията и в Европа. 89% от ирландците живеят в къща, следвани от нидерландците (79%), хърватите и белгийците (77%). На обратния полюс са Испания, Латвия, Германия и Естония, където над 60% от населението живее в апартамент.

Живеем в тесни и пренаселени жилища

Размерът на жилището може да бъде измерен като среден брой стаи, които се падат на човек. У нас на човек се падат средно 1,3 стаи, колкото и в Гърция, при средно 1,6 в ЕС. Най-нашироко в съюза живеят жителите на Малта, където на човек се падат по 2,3 стаи, следвани от Люксембург, Белгия, Ирландия и Нидерландия. На обратния полюс са Полша, Румъния и Словакия с по 1,1 стая, Литва и Хърватия с по 1,2 стаи.

Освен това 36,2% от сънародниците ни живеят в пренаселени жилища, т.е. над два пъти повече спрямо средното ниво в ЕС от 16,8%. Преди България са само Латвия и Румъния с над 40%, а на обратния полюс са Кипър, Малта и Нидерландия, където под 3% от населението живее в пренаселени домове.

Не само броят на хората, които живеят в жилището, определя качеството на живота, а и качеството на самото жилище като възможността за отопляването му, липсата на вътрешна тоалетна, душ и баня, течащ покрив, влажни стени или подове, изгнили рамки на прозорците или под.

България е с най-висок дял на населението, което няма възможност да отоплява адекватно дома си с 22,5% през 2022 г. при средно 9,3 на сто от населението в ЕС, сочат данните на Евростат. След страната ни се нареждат Кипър и Гърция, а на обратния полюс са Финландия, Люксембург и Словения с под 3%.

Освен това 7 на сто от българите живеят в домове без вътрешна тоалетна, душ и баня, колкото и в Латвия и малко под дела от 6,4% в Литва. Румъния е на първо място по този негативен показател в ЕС с 21,2% от населението, живеещо в такива домове.  Близо 40% от жителите на Кипър са имали проблеми през 2020 г. с покрива, стените, пода или прозорците в дома си, следвани от португалците и словенците.

Близо една четвърт от доходите на българите отиват за жилище

България е страната с най-ниски жилищни разходи спрямо средното ниво в ЕС с 63% под средното равнище в съюза, изпреварвайки Полша, сочат още данните на Евростат. Но делът на жилищните разходи в разполагаемите доходи на домакинствата у нас е един от най-високите в ЕС с 23,3% при средно ниво от малко под 20% в ЕС. По този показател преди страната ни са само Гърция, Дания, Германия и Люксембург.

През миналата година жилищните разходи са били свръхбреме, т.е. съставлявали са над 40% от разполагаемите доходи, за 12,7% от хората в градовете у нас и за малко над 18% за жителите на селата. В ЕС тенденцията е обратната - жилищните разходи са били свръхбреме за 10,6% от градското население и само за 6,6 на сто от селското.

Забавени вноски по ипотечен кредит, изоставане в плащането на наем или на сметки за комунални услуги е друг показател, че жилищните разходи са твърде високи. За 12 години от 2010 г. до 2022 г. делът на българите с изостанали плащания е намалял значително от 33,8% до малко под 20%, но страната ни остава на второ място по този негативен показател в ЕС, изпреварена само от Гърция с 45,5% и преди Румъния и Хърватия. Под 5% от населението в Чехия, Нидерландия, Белгия и Австрия има просрочия по ипотечен кредит, наем или комунални сметки.

През 2022 г. 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт у нас е бил инвестиран в жилища при средно почти 6% в ЕС. Водещи по този показател са Кипър, Германия, Финландия и Франция, а на опашката са Гърция, Полша, Ирландия и Литва.