Богатството на българите за първи път достига 1 трлн. лв.

За първи път в края на 2024 г. брутното богатство на българските домакинства достига 1 трлн. лв., пет пъти повече от брутния вътрешен продукт (БВП), сочи проучване на Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП). Това означава, че на домакинство се падат 350 хил. лв., които се равняват на притежаването на един голям актив, например апартамент, съобщи Стоян Панчев, икономист от ЕКИП.

70% от общото брутно богатство на българите, или 700 млрд. лв., са съсредоточени в жилищата. Останалите форми на инвестиции са едва малко над 1%. Затова цифрите създават известна неточна представа.

„От една страна, изглеждаме много богати, но от друга страна огромна част от нашето богатство е складирано в имоти, а огромна част от богатството, складирано в имоти, е нашият дом. Т.е. това е богатство, което не можем да използваме и да потребяваме“, отбеляза Макс Баклаян, инвестиционен експерт и главен изпълнителен директор на Tavex.

През 2024 г. брутното богатство на домакинствата е нараснало със 113 млрд. лв., като 95 млрд. лв. от тях са дошли от увеличението на стойността на жилищата. В рамките на миналата година стойността на жилищата на българските домакинства е нараснала с близо 100 млрд. лв., „но ако домът, в който живее домакинството, стане по-скъп, това не означава, че то живее по-добре“, отбеляза Баклаян.

Графика: ЕКИП

Според него тежестта на имотите в общото богатство представлява огромна заплаха, тъй като при повторение на кризата от 2008 г., когато цените на жилищата в България спадат средно с 33%, 200 млрд. до 300 млрд. лв. от тези 700 млрд. лв., складирани в жилища, може да се изпарят в рамките на две-три години. „Не казвам, че това ще се случи, даваме референции какви са възможностите“, изтъкна той.

 „Живеем в еуфоричната фаза на бума на имотите, но се намираме в края на цикъла на растеж на цените. Това е най-продължителният период на ръст на цените на имотите и не е невъзможно през 2026-2027 г. да видим охлаждане на пазара“, отбеляза Баклаян.

Аргумент в полза на по-голяма диверсификация на богатството е и наблюдение, според което в рамките на един човешки живот всеки клас активи претъпява срив на цените с между 50% и 70%. 

От началото на Covid пандемията до края на 2024 г. размерът на жилищното богатство на българите почти се е удвоил. Немалка част от този ефект е инфлационен, сочат данните.

Графика: ЕКИП

300 млрд. лв. е финансовото богатство на българите

Финансовото богатство на българите възлиза на 300 млрд. лв., като близо половината от него, или 142,5 млрд. лв., е насочено към собствен бизнес. Другият голям компонент от финансовото ни богатство са депозитите в банките и парите, които държим „под матраците“ – в размер на 100 млрд. лв. „73% от българите осъзнават, че като държат парите си на депозит, губят покупателна способност чрез инфлацията, но предпочитат депозитите вместо да инвестират“, коментира Баклаян.

Поради това инвестициите съставляват само 4% от финансовото богатство на българите, което той обяснява с все още ниската финансова грамотност в България. Малка част от сънародниците ни са спестили и в различни видове застраховки.

Графика: ЕКИП

За 10 г. брутното богатство е нараснало 2,7 пъти

Между 2015 и края на 2024 г. брутното богатство на българите е нараснало с 618 млрд. лв., или 2,7 пъти. Две трети от увеличението отново идва от жилищния фонд – стойността му се е повишила с 450 млрд. лв., или 174%. В същото време брутното финансово богатство е нараснало със 172 млрд. лв., а нетният ръст достига 138 млрд. лв.

След 2021 г. ефектът от инфлацията става все по-осезаем и номиналният ръст на богатството все по-малко отразява реалните му размери, показва проучването.