Пазарът на жилища под наем във Великобритания се движи на две скорости

Нефункциониращият пазар на имоти под наем във Великобритания преживя опитите на поредица от правителства да реформират почти феодалната му система за отдаване на жилища под наем. По-малките наемодатели с четири или по-малко имота съставляват над половината от 4,7-те милиона домакинства в сектора на частните имоти под наем, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Опитите за персонализиране на сектора доведоха до огромни разходи за семействата с ниски доходи и неотдавнашни данни показаха какво точно не е наред и как това бързо се превръща във финансова катастрофа за правителството.

Данни за сектора на частните имоти под наем за юли на Националната статистическа служба показват, че наемите се стабилизират, като в Лондон е отчетено първото месечно понижение от четири години насам. Средните наеми в страната са с 6% по-високи, отколкото миналата година, но това е по-слаб ръст в сравнение с 6,7% през юни. Търсенето и предлагането се насочват към равновесие.

Допитване за жилищния пазар от юли на Кралския институт на лицензираните оценители в областта на недвижимите имоти показа дълбочината на кризата. Показателят, който отразява нетния баланс на новите инструкции на наемодателите, когато имотите се предлагат за наем чрез агенции за недвижими имоти, миналия месец е спаднал до -31%, което е най-слабият резултат от поне 30 години (с изключение на спада от април 2020 г. вследствие на Covid, който бързо се обърна.).

По-малко имоти за наемане. Графика: Bloomberg LP

По данни на консултантската компания Savills секторът на частните жилища под наем е загубил 290 хил. имота между април 2021 г. и миналия октомври, през период, в който според Националната статистическа служба населението на Великобритания е нараснало с над 2 млн. души. Струва си да се отбележи, че в същото време са добавени 53 хил. новопостроени имота под наем. Но много от тези нови корпоративни наемодатели предлагат удобства като фитнес зали и консиержи, достъпни само за хора с по-високи доходи, докато повечето от загубените имоти в Лондон са били от по-евтиния сегмент, доминиран от по-малките наемодатели, сочат данни на Savills.

Суровата реалност е, че много от хората, изселени при този отлив на наемодатели, вече не са в достатъчно силна финансова позиция, за да се конкурират за жилища на този свиващ се частен пазар, където наемите са нараснали с 40% от началото на Covid. Неудовлетвореното им търсене на жилища се отразява в социален и икономически стрес и не се вижда ясно в показателите на агенциите за наеми.

Бездомничеството е много видим проблем. Малко лондончани ще се изненадат, че броят на хората, които живеят по улиците на столицата, е нараснал с 26% през последната година.

По-малко очевидно е увеличението на списъците от чакащи за жилища с достъпни наеми. Общините оценяват този брой на зашеметяващите 1,33 млн. Дори тази огромна цифра почти сигурно е значително подценена, тъй като общините са задължени да настаняват бездомните и ще направят всичко по силите си, за да намалят отговорността си.

Разходите за временно настаняване са огромни и през последните години започнаха да натоварват бюджетите на общините в райони на страната, които досега не са отчитали значителни проблеми. Според New Economics Foundation южният крайбрежен град Саутхемптън е похарчил 23 хил. паунда (31 хил. долара) през 2018-2019 г. за нощувки в спешни случаи. През първите девет месеца на 2024 г. тези разходи са достигнали 700 хил. паунда.

Всичко това се случва в момент, когато стандартът на живот във Великобритания е под възобновен натиск, като растежът на заплатите в частния сектор се забавя под 5%, а инфлацията се очаква да се ускори до 4% през септември, според Bloomberg Economics.

Според данни, публикувани в понеделник, ръстът на реалните заплати се е забавил до годишен темп от 1,5% през второто тримесечие, което е значително забавяне спрямо темпа от 5%, който лейбъристите наследиха, когато дойдоха на власт преди малко повече от една година. Икономисти на Deutsche Bank очакват ръстът да се забави още до едва 0,5% до края на годината.

Тази финансова криза създава и друг чувствителен и скъп проблем. Тя все повече принуждава местните съвети, които се опитват да настанят бездомните, да влязат в пряка конкуренция за вече скъпите хотелски стаи с националното правителство, което търси места за настаняване на кандидати за убежище. Ясно е, че това положение не е устойчиво от финансова, социална или политическа гледна точка. Правителството не може да създаде допълнително предлагане с магическа пръчка в изискваните количества, за да задоволи нарастващото население, но това, което със сигурност трябва да се направи, е да смаже колелата и да координира националните и местните усилия. Вместо това се случва точно обратното.

На първо място местните жилищни помощи – мярка, използвана за изчисляване на жилищните помощи за семейства с ниски доходи, са останали далеч зад реалните наеми. Само 5% от жилищния фонд в Лондон е достъпен за хора, получаващи помощи. Увеличаването на местните жилищни помощи би позволило на семействата в затруднено положение да се върнат в частния сектор, докато правителството изпълни обещанието си да увеличи предлагането на имоти под наем.

Второ, повечето мерки, насочени към повишаване на сигурността на наемателите, през последните години постигнаха точно обратното. Вместо това те създадоха трудно за опровержение впечатление сред наемодателите, че те са възприемани като бич за обществото. Разбираемо е, че те реагираха с оттегляне, което влоши проблема с предлагането.

Това е горчив хап, но докато другите не се ангажират с необходимите инвестиции, е нужен прагматизъм. Правителството вече направи това до известна степен, като нае Serco Group, голяма британска компания за управление на имоти, да търси места за настаняване на кандидати за убежище, обикновено като се насочва към обезверени дребни собственици. Но това намалява още повече предлагането на частни квартири, дори без собствениците да продават имотите си.

За по-заможните наематели има по-голям избор и качеството се повишава. Това е и чудесен момент за покупка, тъй като частните наемодатели активно продават жилища, които обикновено са първата стъпка към излизането на жилищния пазар. Но за по-бедните наематели и за бездомниците положението никога не е било по-трудно. Това води не само до лични катастрофи, а и до разрастваща се национална финансова криза.