Децентрализацията и публично-частните партньорства - ключът към по-добри градове?

Децентрализацията, публично-частните партньорства (ПЧП), определянето на приоритети за развитие на градовете и диалогът с гражданите като основен ползвател на инфраструктурата са пътят към решаването на инфраструктурните и градоустройствените проблеми.

Около това мнение се обединиха Иван Велков, президент на ФИАБЦИ-България, арх. Христо Станкушев, съосновател на "Екипът на София", и проф. д-р арх. Валери Иванов, член на Съвета на регионална колегия София област в Камарата на архитектите в България (КАБ), които участваха в първия панел на конференцията Construction of Tomorrow, организирана от Investor Media Group. Модератор на панела беше главният редактор на Investor.bg Десислава Попова.

Според Иван Велков е необходимо да преминем през труден период на преподреждане на градската организация и едва след това – към съвременното планиране и преосмисляне. „Градските власти не успяват да са максимално ефективни, бързи и изпреварващи проблематиката. Това не е от нежелание, а липсва ресурс, опит и практика“, посочи той. Според него такъв капацитет - интелектуален и технически, има в частния сектор, а дефицитът може да се преодолее с публично-частни партньорства. Това се прилага успешно в други подобни големи градове в Северна и Западна Европа, видимо е и в столиците на страните от Централна Европа, добави той.

Иван Велков. Снимка: Investor.bg

„Натоварваме с огромни очаквания централната власт, а тя никога няма да успее да отговори на всички нужди“, коментира още Иван Велков.

По думите му най-голямата нужда на градовете в момента е обновяването на съществуващия сграден фонд. Според него тук трябва и собствениците да поемат отговорност за сградите, в които живеят.

„Очакването на жителите на градовете е абстрактно – общината, държавата да се грижи. Обновяването на сградата, в която живеят много домакинства, създава друга формулировка на взимоотношенията между тях и властите. Частната собственост в България не носи отговорност и това може да се преодолее с по-радикални промени, така че новите поколения да имат друго отношение“, посочи той. Това обаче изисква промени в данъчната и фискалната политика на държавата и общините.

Арх. Христо Станкушев изтъкна, че частните интереси са завзели голяма част от публичната инфраструктура и общественото обслужване в градовете и тези интереси се засилват през годините. Той даде пример с частното образование, частното здравеопазване, частните куриери и т.н.

По думите му проблемите на градовете от години са едни и същи и ясни – чист въздух, наличие на нормални тротоари, градски транспорт, детски градини, училища, а конкретно за София – и връзката с Витоша. Всички тези проблеми изискват да се намерят решения, които да балансират интереса на гражданите и провеждането на политика.

Арх. Христо Станкушев. Снимка: Investor.bg

Христо Станкушев посочи, че диалогът с гражданите е един ефективен инструмент, в основата и на децентрализацията, за намирането на устойчиви решения. Процесите в момента са примитивни и първобитни за технологичното развитие на обществото, изтъкна той.

Според него моментът е идеален да се започне процедура за нов общ устройствен план на София и в нея да се включат и гражданите. „Дори при писането на задание за процедурата може да има обществени консултации – секторно, с граждани, експерти, с академичната общност“, каза той.

Арх. Станкушев изтъкна, че не колите следва да са приоритет за развитието на София, а хората, както и контактът с Витоша и изграждането на т.нар. зелен ринг. По думите му предложеното разширяване на платените зони за паркиране ще доведат до някакво ниво на подреждане и маркиране на места, но едва ли ще има дългосрочен положителен ефект върху развитието на града. „Имаме пример в годините назад, че ЦГМ не е добър стопанин и не реализира изпреварващо публична инфраструктура“, коментира той.

Цялостната реформа трябва да е в основата на пътя на развитие – набелязване на приоритети, ползватели, морков и тояга за прилагане на мерките. Само с отбелязване на зони това няма да се случи, заключи той.

Според проф. д-р арх. Валери Иванов един от основните проблеми на развитието на София е комуникационната инфраструктура. Той подчерта, че е необходимо да се направи анализ на териториалната политика и да се констатират позитиви и негативи, да се предложи усъвършенстване и модел за развитие на градската инфраструктура. Този модел, по негови думи, трябва да е подкрепен и балансиран с необходимата комуникационна инфраструктура, изградена не с частни инвестиции и не с частни интереси, а под стриктния контрол и с участието на общината, а децентрализацията – да се развива паралелно.

Проф. д-р арх. Валери Иванов. Снимка: Investor.bg

Валери Иванов коментира, че в рамките на тази стратегия или визия за развитието ще се случи и равнопоставеното съревнование между териториалните компоненти на града.

По въпроса за паркирането той изтъкна, че общината като че ли не иска или не може да мисли, а публично-частните партньорства са вярна формула за преодоляването на проблема.

„Бизнесът не строи паркинги, защото не му носят печалба. Ако в зоните на наземно паркиране се направят етажни паркинги чрез предоставяне на общинска земя, картинката ще е друга. Ако в част от улиците, които позволяват това, се направят в рамките на платното подземно паркиране, това също е възможно решение. Ако на общинските терени, където се паркира безплатно, се въведат такси, ще се осигури ресурс за изграждане на паркинги“, каза той.

Според него основният проблем за развитието на инфраструктурата и градоустройството е липсата на стратегическо мислене.

Генерален партньор на Construction of Tomorrow е: Артекс Инженеринг

Основни партньори на Construction of Tomorrow са: Уникредит Булбанк и Shelly Group

Партньор на проекта е и: Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП)

Construction of Tomorrow се организира с подкрепата на: Nova Translate

Медийни партньори на Construction of Tomorrow са: Dnes.bg, Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg, Dir.bg, OFFnews.bg, Стандарт, Stroitel-bg.bg.