Димитър Радев: Паричната политика на БНБ ще зависи от момента на влизане в еврозоната

През настоящата година Българската народна банка ще продължи да работи по подготовката за пълноправното членство на България в Икономическия и паричен съюз на ЕС (еврозоната), главно по линия на законодателството, информационната свързаност и логистичното осигуряване на процесите по печатането на евробанкноти и изсичането на евромонети с национална страна. Това обяснява управителят на банката в публикация на тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.

Той потвърждава, че посоката на паричната политика на БНБ в краткосрочен план ще се определя от момента на присъединяването на страната ни към еврозоната.

„Ако в средата на годината Съветът на ЕС реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2025 г., ще преминем към плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ, намалявайки ги до 1%, съгласно регламентираното равнище за всички страни от еврозоната“, пояснява Радев.

Според него ако решението бъде отложено, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията и ще доведе най-вероятно до допълнително затягане на монетарните условия в страната. „Следователно, до късната пролет на тази година всички опции са отворени“, коментира управителят на БНБ.

Той потвърждава, че при приемането на страната в еврозоната ще се промени съществено ролята на БНБ, както при вземане на решения по отношение на паричната политика, така и при нейното прилагане.

„В условията на еврозоната решенията се вземат централизирано от ЕЦБ и се прилагат децентрализирано от националните централни банки. Следователно, БНБ ще участва чрез нейния управител във вземането на решенията, използвайки пълния набор от инструменти на паричната политика, включително да определя основен лихвен процент на паричната политика и да извършва операции на открития пазар, и ще ги прилага на територията на страната“, уточнява Димитър Радев.

Той подчертава, че присъединяването към еврозоната ще осигури пряката и бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към българската икономика, без за това да са необходими допълнителни мерки от БНБ, каквато е сегашната практика.

„Ще отпадне и необходимостта от поддържане на огромни ликвидни буфери в българската банкова система, на практика замразени ресурси, които иначе биха подпомогнали растежа на българската икономика. Наред с другото, необходимостта от поддържането на значителни ликвидни буфери произтича от нормативно силно ограничената, на практика – несъществуваща в момента, функция на БНБ като кредитор от последна инстанция“, уверява управителят на централната банка.

Димитър Радев напомня, че силният растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата и бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система. Той потвърждава, че това може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през тази година, както и допълнителни изисквания към кредитополучателите, които банките ще са длъжни да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата.

„Този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства пред банковия сектор през настоящата година, като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити“, посочва гуверньорът на централната банка.

Радев смята, че „материализирането на тези предизвикателства би оказало натиск върху печалбите на банките“, чиито значителни ръстове през миналата година се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от забавянето на пренасянето на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите. Той съветва еднократните положителни ефекти за рентабилността да се използват за изграждане на допълнителни буфери.