Дълговите пазари през 2022 г. преминаха под знака на изключителна волатилност, породена най-вече от драстичното покачване на лихвените проценти от страна на централните банки, което доведе до сериозни загуби за инвеститорите.
Това коментира Мартин Търпанов, ръководител направление „Търговия с дългови ценни книжа“ в Deltastock, в ефира на предаването "В развитие" Bloomberg TV Bulgaria.
Борбата срещу инфлацията на централните банки от началото на 2022 г. и нуждата от рязко вдигане на лихвите до повече от очакваното доведе пряко до рязкото покачване на доходността. Войната на Русия в Украйна също имаше своя ефект - банките самодоволно очакваха в края на 2021 г. инфлацията да се окаже преходна, но свързаното с конфликта покачване на цените на енергийните ресурси само допринесе за инфлацията, коментира Търпанов.
Централните банкери се забавиха с действията си, като искаха да видят какви ще са ефектите от военните действия върху световната икономика. "Получи се много интересен танц между централните банки и инвеститорите под ритъма на това кое ще има превес - очакванията за рецесия или очакванията за още по-висока инфлация", отбеляза гостът.
На този етап изглежда, че отрицателните лихви са безвъзвратно в миналото и дори много негативни сценарии за растежа през 2023 г. и по-дълбока рецесия няма да накарат банките да се върнат към тях, каза Търпанов. Този инструмент доведе до повече изкривявания по пазара, отколкто до неговото оздравяване, добави той.
При добра ликвидност шоковото покачване на доходностите по облигациите може да ги направи атрактивни за инвеститорите през 2023 г., но трябва да се внимава доколко централните банки ще продължат като темп на повишаването на лихвите и докъде ще продължат да се покачват доходностите, предупреди събеседникът.
Годината за българския дълг беше трудна - след няколко добри вътрешни аукциона беше изпуснат момент за по-евтино международно финансиране след началото на войната, като през септември се наложи емитиране на дълг на по-висока лихва. Несигурната среда и политическата криза доведоха до повишаване на рисковата премия, която изискваха инвеститорите дори на вътрешния пазар, каза Търпанов.
"За 2023 г. всичко зависи от това дали ще съумеем бързо да направим правителство, дали ще успеем да се отърсим от тези изключително смущаващи популистки искания на немалка част от партиите. Ако съумеем бързо да направим правителство, ако то е наистина решително за двете основни икономически и геополитически цели - Шенген и еврозоната, българският дълг в някакъв момент ще бъде атрактивен", смята анализаторът.
Още от разговора може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Разговорът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.


Българската икономика е отличник сред страните от ЕС
Слави Трифонов загуби делото за клевета, което заведе срещу Кирил Петков
DARA излиза на сцената на "Евровизия" тази вечер във Виена
Евростат: Българките са най-плодовити в ЕС
Кои три зодии ще имат невероятно лято?
Кризата в Ормузкия проток може да върне китайския внос на американски LNG
Петролът стабилен при срещата между Тръмп и Си и напрежението с Иран
София става столица на науките за дълголетие през октомври
Си Дзинпин изтъкна Тайван като основен въпрос на срещата с Тръмп
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Volkswagen отново отложи електрическия Golf
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Глобиха с 950 000 паунда онлайн форум заради самоубийства
42 пожара са потушени в страната за денонощие
Румен Спецов: Няма риск от недостиг на нефт за България
Доц. Пишмишева: Хантавирусите не са нов COVID-19, не са непознати за медицината