Лагард: Присъединяването на Хърватия към еврото показва трайната му привлекателност 

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че най-новият член на валутния съюз доказва, че еврото е трайно привлекателно.

„Хърватия работѝ усилено, за да стане 20-ият член на еврозоната, и успя", заяви Лагард в изявление. „Това показва, че еврото е привлекателна валута, която носи стабилност на своите членове“. 

Адриатическата страна с население от 3,9 млн. души, белязана от война преди едно поколение, току-що завърши своята трансформация и стана най-новата държава, която се присъедини към най-голямата валутна зона в света. Това означава също, че Управителният съвет на ЕЦБ се увеличава до 26 банкери, като управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич се присъединява към редиците на определящите лихвените проценти. 

В известен смисъл управителят на хърватската централна банка Вуйчич е считан за „ястреб"* - той смята, че ръстът на инфлацията е по-важен от временния спад на БВП, и се застъпва за по-агресивно повишаване на лихвените проценти и по-ранно количествено затягане.  

Хърватия стана първият член на Европейския съюз, който се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната в един и същи ден. 

„Да можеш да пресичаш вътрешните граници без контрол е едно важно постижение, а да можеш да плащаш през границите със същата валута на ЕС - друго", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в неделя на пресконференция на хърватски граничен пункт. 

Други двама кандидати за еврозоната нямат такъв късмет. Кандидатурата на Румъния за членство бе възпрепятствана от вътрешни дрязги, за които свидетелства най-голямото текучество на правителства в ЕС. България възнамерява да се присъедини през 2024 г., но предпазливи европейски служители не са убедени, че нейната икономика и банковата ѝ система са готови за това.

Приемането на еврото в крайна сметка е условие за присъединяване към ЕС, въпреки че Чехия, Унгария, Полша и Швеция не изглеждат заинтересовани. Дания, която получи право на отказ от присъединяване преди въвеждането на валутата, също не бърза да се присъедини. Пътник преминава свободно през границата между Хърватия и Словения на граничния пункт Брегана. Снимка: EPA/ANTONIO BAT

„Само шест държави членки на ЕС не са членове на клуба", като изключим Дания, заяви Лагард отделно в интервю за хърватския вестник Jutarnji list. „Ако имат нужда от повече време, това е нормално. Когато изпълнят критериите и пожелаят да се присъединят, ще се радваме да увеличим броя на страните от еврозоната“. 

„Добре е да имате еврото, защото то може да действа като щит. Веднъж страна от еврозоната, винаги страна от еврозоната. Всички за един и един за всички. Ние сме заедно в това, всички бъдещи 20 държави от еврозоната. Достатъчно възрастна съм, за да си спомня как Франция стана член на еврозоната и сменихме франка с еврото. Също се притеснявахме, че изоставянето на нашата валута и приемането на общата валута може да има тежки последици, изразяващи се в по-високи цени и по-малка независимост. Въпреки това, поглеждайки назад към 23-те години на еврото и 20-те години на евробанкноти и монети, можем да кажем, че това се отплати - еврото донесе защита и сила. Първоначалната загриженост, че цените ще бъдат малко по-високи, може да бъде разсеяна. Сигурна съм, че хърватското правителство е предприело необходимите мерки, като например гарантира, че цените са ясно обозначени както в куни, така и в евро. Във Франция също успяхме да следим цените както във франкове, така и в евро в продължение на около половин година. Това е наистина добър начин за предоставяне на информация, тъй като е трудно, особено за възрастните граждани, да преминат изведнъж към друга валута“, казва Лагард. 

По думите ѝ джобните калкулатори (или приложенията за по-младото поколение), показващи цената на желания продукт в двете валути, са полезни в този процес, както са били и във Франция. Според нея са предвидени мерки за наказване на онези, които злоупотребяват със системата, които се възползват от конвертирането, за да повишат цените. „Трябва да има комбинация от мерки, които да улеснят конвертирането и същевременно да не позволят то да доведе до затруднения за гражданите“, казва още Лагард.  

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.