Депозитната лихва на ЕЦБ може да надхвърли 3% до средата на годината

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще предприеме по-агресивни ходове в своята политика на парично затягане от първоначално очакваното, добавяйки още 50 базисни пункта (б.п.) към депозитната си лихва на заседанието на 2 февруари, показва анкета на Ройтерс сред икономисти.

Въпреки че централната банка на еврозоната предприе най-бързото си парично затягане в историята, към момента тя не успява да доближи инфлационното равнище до целта от 2%. Данните на европейската статистическа служба Евростат показаха миналата седмица, че потребителската инфлация във валутния съюз през декември е била 9,2 на сто.

Сега 55 от 59 икономисти очакват депозитната лихва на ЕЦБ - понастоящем на ниво от 2% - да достигне 2,5% на 2 февруари, сочат данните от проучване, проведено в периода 13-20 януари. Вероятно е на заседанието си през март централните банкери да одобрят още едно такова увеличение.

След това централната банка ще повиши лихвата с 25 базисни пункта, преди да си даде пауза, с което крайната лихва ще достигне 3,25%, или най-високото ниво от края на 2008 г. насам. В проучването през декември икономистите прогнозираха връх от 2,75% на крайната лихва.

На въпрос в каква посока клонят рисковете за прогнозите за размера на крайната лихва, над две трети от респондентите, или 23 от 33 души, казват, че е по-вероятно тя да се окаже по-висока, отколкото по-ниска спрямо текущите очаквания.

"Рискът е, че те (централните банкери) може реално да бъдат агресивни, както и заявиха. Управителят Кристин Лагард и други представители на ЕЦБ посочиха, че ще са решителни за дълъг период от време, в който лихвите ще се покачват от заседание на заседание през 2023 г.", каза Силек Тобер от Macroeconomic Policy Institute (IMK). "Това е много ясен риск, но смятам, че може да е грешка".

Според проучването на медията инфлацията в еврозоната вече е достигнала своя връх, като ще се забави допълнително, но няма да достигне целта на ЕЦБ поне до 2025 г. Средната инфлация през 2023 г. ще бъде 6% и 2,5% през 2024 г., като ще спадне до 2% през 2025 г.

Освен това, икономистите очакват еврозоната да изпадне в техническа рецесия със спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,2% през предходното тримесечие и 0,3% през текущото. През второто тримесечие на 2023 г. обаче БВП ще се покачи с 0,1%, докато предходните очаквания бяха за стагнация.