Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще предприеме по-агресивни ходове в своята политика на парично затягане от първоначално очакваното, добавяйки още 50 базисни пункта (б.п.) към депозитната си лихва на заседанието на 2 февруари, показва анкета на Ройтерс сред икономисти.
Въпреки че централната банка на еврозоната предприе най-бързото си парично затягане в историята, към момента тя не успява да доближи инфлационното равнище до целта от 2%. Данните на европейската статистическа служба Евростат показаха миналата седмица, че потребителската инфлация във валутния съюз през декември е била 9,2 на сто.
Сега 55 от 59 икономисти очакват депозитната лихва на ЕЦБ - понастоящем на ниво от 2% - да достигне 2,5% на 2 февруари, сочат данните от проучване, проведено в периода 13-20 януари. Вероятно е на заседанието си през март централните банкери да одобрят още едно такова увеличение.
След това централната банка ще повиши лихвата с 25 базисни пункта, преди да си даде пауза, с което крайната лихва ще достигне 3,25%, или най-високото ниво от края на 2008 г. насам. В проучването през декември икономистите прогнозираха връх от 2,75% на крайната лихва.
На въпрос в каква посока клонят рисковете за прогнозите за размера на крайната лихва, над две трети от респондентите, или 23 от 33 души, казват, че е по-вероятно тя да се окаже по-висока, отколкото по-ниска спрямо текущите очаквания.
"Рискът е, че те (централните банкери) може реално да бъдат агресивни, както и заявиха. Управителят Кристин Лагард и други представители на ЕЦБ посочиха, че ще са решителни за дълъг период от време, в който лихвите ще се покачват от заседание на заседание през 2023 г.", каза Силек Тобер от Macroeconomic Policy Institute (IMK). "Това е много ясен риск, но смятам, че може да е грешка".
Според проучването на медията инфлацията в еврозоната вече е достигнала своя връх, като ще се забави допълнително, но няма да достигне целта на ЕЦБ поне до 2025 г. Средната инфлация през 2023 г. ще бъде 6% и 2,5% през 2024 г., като ще спадне до 2% през 2025 г.
Освен това, икономистите очакват еврозоната да изпадне в техническа рецесия със спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,2% през предходното тримесечие и 0,3% през текущото. През второто тримесечие на 2023 г. обаче БВП ще се покачи с 0,1%, докато предходните очаквания бяха за стагнация.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам
Как да изградим увереност?