Фед още не е признал пропуските си в кризата с регионалните банки

Федералният резерв като цяло си свърши работата и пое отговорност за ролята си в кризата на регионалните банки в САЩ.

Има обаче една област, в която Фед не успява: да признае неспособността си да отбележи рисковете, които повишаващите се лихвени проценти биха представлявали за финансовата система, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Прегледът на Фед след фалита на Silicon Valley Bank е необичайно откровен. Американската централна банка ясно заключава, че банковите надзорници не са „напълно оценили степента на уязвимостите“, че не са „предприели достатъчно стъпки, за да гарантират“, че проблемите са отстранени достатъчно бързо, и че висши служители „възпрепятстват ефективния надзор чрез намаляване на стандартите, увеличаване на сложността и насърчаване на по-малко настоятелен надзорен подход.

Все пак оценката на Федералния резерв трябва да е по-широка. По-конкретно, тя трябва да обясни защо мониторингът на финансовата стабилност на централната банка не идентифицира опасността, създадена от нейната парична политика, което доведе до най-рязкото увеличение на лихвените проценти от началото на 80-те години на ХХ век.

В своя Доклад за финансова стабилност от ноември 2022 г. Фед изразява загриженост относно рисковете за финансиране на взаимните фондове на паричния пазар, стабилните монети и взаимните фондове за облигации. В документа се посочва, че рисковете за банките са „ниски, като се има предвид големите им притежания на ликвидни активи и ограничената зависимост от финансиране“.

Последният доклад, публикуван наскоро, разглежда проблема с регионалните банки, финансиращи дългосрочни, чувствителни към лихвите инвестиции с непостоянни, незастраховани депозити - може би твърде късно.

По-важното е, че Фед все още не е разпознал адекватно два важни начина, по които паричната политика е допринесла за кризата. Първо, като се ангажира да поддържа краткосрочните лихвени проценти близо до нула, докато икономиката достигне пълна заетост и инфлацията надхвърли 2%, Фед гарантира, че ще закъснее със затягането на паричната политика. Когато инфлацията се повиши, централната банка на САЩ трябваше да повиши лихвите по-бързо и по-рязко, отколкото би го направила, ако заемаше превантивна позиция. В резултат това доведе до значително по-голям шок за разходите за финансиране на банките и за стойността на дългосрочните им инвестиции.

Второ, програмата за количествено облекчаване на Фед, чрез обмен на пари срещу ценни книжа, наводни банковата система с резерви и депозити. През 2020 г. и 2021  г. това изкуши някои банки да увеличат приходите чрез закупуване на по-високодоходни, дългосрочни активи с фиксиран доход.

През двете години техните притежания от инвестиционни ценни книжа се увеличиха с 1,8 трлн. долара до 5,8 трлн. долара, докато депозитите се увеличиха с близо 5 трлн. долара до 18 трлн. долара. Банките също удължиха падежа на своите притежания: делът на инвестиционните ценни книжа над 3 години се увеличи от 71% до връх от 78%.

Представители на Фед подчертаха тези проблеми в презентация пред Съвета на гуверньорите през февруари 2023 г. На своята пресконференция миналата седмица председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл омаловажи значението на доклада. „Това не беше представено като спешна или тревожна ситуация“, коменира той. „Беше представено като информация, без вземане на решения“, допълва той.

И все пак проблемите, които бяха подчертани, се оказаха изключително значими за редица банки, тъй като по-високите лихвени проценти едновременно намалиха нетните им лихвени маржове и пазарната стойност на техните дългосрочни ценни книжа.

За Фед има три урока от тази ситуация. Първо, Федералната комисия за отворените пазари трябва да вземе предвид рисковете за финансовата стабилност в своите решения за паричната политика. Ако тя беше започнала да затяга паричната политика по-рано, лихвеният шок щеше да е по-малък и с по-малко тежки последици.

Второ, председателят на Фед и Федералната комисия за отворените пазари трябва да носят крайната отговорност за финансовата стабилност, вместо да делегират надзора на заместник-председателя. Работата им по борба с инфлацията сега стана много по-трудна, защото е невъзможно да се оцени доколко банковата криза ще ограничи кредитирането и как това ще намали икономическата активност.

Трето, служителите на Фед, които наблюдават икономиката, финансовата стабилност, регулирането и надзора, трябва да работят заедно. Само чрез елиминиране на организационните спънки Федералният резерв може напълно да разбере как решенията в една област засягат други.

Докладът на Фед за Silicon Valley Bank е похвална стъпка. Макар и да е необходим, той може да се окаже недостатъчен за предотвратяване на бъдеща финансова нестабилност и икономически сътресения.