Турската централна банка е продала тонове злато

Турската централна банка е пуснала на пазара десетки тонове злато в седмиците преди президентските избори. Според последните налични данни на Световния съвет по златото (WGC) турската централна банка е продала около 15 тона още през март.

В края на април Bloomberg съобщи, че златните резерви на централната банка са намалели с девет процента в рамките на седем седмици. Това съответства на продажба на 50 тона.

Дори по време на последния подем на предизборната кампания през май продажбите на злато от турската централна банка продължиха с неотслабваща сила, както Handelsblatt е научил от браншови среди. Според източниците между март и средата на май Турция може да е продала повече от сто тона от благородния метал.

По този начин страната се е подготвила за срив на лирата, който би могъл да навреди на действащия президент Реджеп Тайип Ердоган в хода на предизборната кампания. Турският икономист Хакан Кара, който до август 2019 г. все още беше главен икономист на централната банка, написа в Twitter: „Може да се каже, че напоследък централната банка се опитва да превърне златото и физическите банкноти в ликвидни резерви“. 

С продажбата на злато централната банка се сдобива с долари, с които се опитва да стабилизира лирата. В същото време централната банка реши да остави основния лихвен процент непроменен на 8,5% въпреки инфлацията от около 44%.

Рекордна стойност през миналата година

През последните години Турция последователно увеличава дела на златото във валутния си резерв, но също така многократно го използва за стабилизиране на лирата. През март ѝ се наложи да продаде злато за първи път от ноември 2021 г. насам, след като през февруари земетресение разтърси южната част на страната. 

През миналата година Турската централна банка все още беше най-големият купувач на злато. По данни на WGC тя е увеличила резервите си със 148 тона. През януари и февруари тя също така е закупила общо 45 тона злато.

През първото тримесечие Турция се нарежда на трето място сред държавите, чиито централни банки са купили най-много злато. Само Сингапур и Китай са купили повече през първите три месеца.

Настоящата тенденция и без това е централните банки да купуват повече злато. Миналата година дори беше отбелязан рекорд: централните банки купиха повече от 1100 тона от метала. Според браншовата асоциация WGC 2022 г. е била годината с най-голямо годишно търсене, регистрирано от 1950 г. насам.  Сградата на турската централна банка. Снимка: Bloomberg

А покупките от централните банки остават на високо ниво и през тази година. През първото тримесечие централните банки са търсили 228 тона злато, което е със 172% повече от същото тримесечие на миналата година.

Големи покупки в Сингапур

Дали покупките за цялата година ще достигнат подобно високо ниво като през 2022 г., не е лесно да се предвиди, подчертава главният стратег на WGC Джон Рийд. „Понастоящем обаче очакваме централните банки да купуват повече злато, отколкото продават, макар и с малко по-бавни темпове от миналата година“. 

Търсенето на злато беше водено от централната банка на Сингапур, която се запаси с 69 тона от благородния метал през първите три месеца. Това беше първата ѝ покупка от юни 2021 г. насам, а златните резерви на града-държава вече са нараснали до 222 тона, което е с 45% повече от 2022 г.

За разлика от Сингапур Китайската централна банка бе голям купувач на злато и в миналото. Още през 2022 г. Народната република се нареди на второ място сред държавите, закупили най-големи количества от благородния метал. С увеличение от 62 тона за първи път през миналата година резервите нараснаха до над 2 хил. тона. През първото тримесечие на 2023 г. бяха добавени около 58 тона.

Цел: По-голяма независимост от щатския долар

Според главния стратег на WGC Рийд фактът, че в момента особено азиатските централни банки все повече търсят злато, е свързан с настоящата геополитическа ситуация. След руската инвазия над Украйна много централни банки осъзнаха колко уязвими са резервите им от санкции. „С покупките на злато те искат да станат по-малко зависими от щатския долар", обяснява той.

Александър Цумпфе, търговец на злато в специализираната компания за благородни метали Heraeus, също смята, че покупките на злато са свързани с войната на Русия срещу Украйна. „Освен санкциите, роля играят и други геополитически фактори, в случая с Китай например напрегнатите отношения със САЩ заради търговския конфликт и Тайван", добавя той.