Григор Сарийски: Моментът е подходящ за инвестиции в злато и суровини

Моментът е подходящ за излизане на инвеститорите от финансовия сектор и увеличаване на дела на инвестициите в злато, суровини и в акции на компании от суровинния сектор. Това мнение изказа доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН на финансов форум.

„Войните в Украйна и в Близкия Изток, на фона на мащабния сблъсък на Глобалния Север (понятието е въведено от социолога и икономически историк Имануел Уолърстейн и то разграничава индустриално развитите региони като САЩ, Европа и Австралия от периферията, която образно е възприета за Юг – бел. авт.) с Глобалния Юг, крият голям потенциал за нов инфлационен натиск. Това, на свой ред, предполага нов цикъл на покачване на суровините“, предупреди икономистът, цитиран от БТА.

Доц. Сарийски уточни, че „едва ли ще видим извънредни ценови равнища на петрола, подобно на Петролната криза от 70-те години на миналия век", защото контекстът на събитията днес е коренно различен. Икономистът изтъкна факта, че групата на основните производители на петрол не е така монолитна, а войната в Близкия изток поляризира допълнително страните. Той обаче допусна, че конфликтът в Близкия изток няма да приключи скоро и ще се отрази на цените на петрола, „но този ръст няма да е съпоставим с петролния шок отпреди половин век“.

Икономистът направи исторически паралел и при пазара на злато, където има по-голяма вероятност от повтаряне на минали събития, и посочи някои прилики днес спрямо периода от 2015 до 2018 година.

„Както тогава, така и сега, виждаме екстрени стойности на късите позиции, които бяха последвани от ръст при метала от 30-ина процента“, даде пример доц. Сарийски как се стига до ръст на един финансов актив, който е взет с намерението да бъде придобит обратно, но на по-ниско ценово равнище.

На фона на благоприятния сценарий на икономиста за суровините, допусканията му за финансовия сектор са на обратния полюс. "Моментът е подходящ за свиване на дела на финансовите акции в портфейла по една проста причина – повишаването на лихвените проценти от централните банки води автоматично до подобряване на рентабилността на банките. Но този импулс се изчерпва, а депозантите вече търсят по-голям доход на своите спестявания. В среда на високи лихвени проценти се наблюдава и влошаване на кредитните портфейли и ръст на разходите за обезценки", смята той.

Според доц. Сарийски пазарните участници очакват край на цикъла на затягане на лихвената политика и начало на обратния процес по намаляване на процентите. Това по думите му ще се случи в контекста на натиска върху реалната икономика, за която кризата тепърва предстои. "Ще са нужни между година и две преди появата на признаците за преодоляване на кризисните процеси", прогнозира икономистът и отбеляза, че това ще зависи от политическия отговор в ЕС на натиска върху икономиката, защото според него полето както пред фискалните, така и пред паричните стимули е ограничено.

Доц. Сарийски очаква на фона на големи промени в политическия пейзаж „развитите пазарни икономики да се насочат в посока, от която новите икономики след разпада на Източния блок се опитват да се измъкнат“.

Икономистът смята, че този „много голям процес ще има силно въздействие върху пазарите“. „Те ще останат силно повлияни и от тенденциите в международната финансова система, където днес основна характеристика е надмощието на щатския долар и която ще бъде силно повлияна от разместването в геополитическия пейзаж. Той не изключва риска от разширяване на санкционния списък към страни от БРИКС с цел забавяне на задълбочаващата се интеграция там“, коментира Григор Сарийски.

Материалът не е повод за инвестиционно решение!